Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Фичър за мигриращото човечество

БНР Новини

През 2015 г. авторката на все още неродения, но вече сериозно обмислен фичър тръгва по следите на едно разследване, разследване, което само по себе си продължава около 8 години, приключва 2005 и търси причините, обстоятелствата и виновните за трагичното потопяване на албанския кораб Катери и Радъс /Kateri i Radës, превозващ бежанци, търсещи препитание в Италия. Пасажерите са 115. Годината е 1997. 4.30 следобед, 28 март. Потъването и потопяването стават на 56 км от италианския бряг, Отранто. А мястото на тръгване е Вльора.

Вльора е второто по големина пристанище в Албания след Дуръс и е разположено на дъното на дълбоко изрязан адриатически залив със същото име. Градът е основан в 6 век пр.н.е. от древните гърци, става важен търговски град в римско време под името Аулон, дори за известно време е бил завладян от българите и приобщен към патриаршията в Константинопол. До края на Втората световна война Вльора е многократно завладяван от различни нашественици, а непосредствено след края на войната и началото на комунистическия режим пристанището е дадено под наем на Съветския съюз като военноморска база за подводници. Съветският съюз заплашва да окупира Вльора със съветски войски през април 1961 г. вследствие на конфликт между албанския диктатор Енвер Ходжа и Никита Хрушчов, когато Албания решава да подкрепи китайската страна в разцеплението в световното комунистическо движение. Заплахата не се осъществява поради едновременното развитие на кризата с кубинските ракети, но Енвер Ходжа осъзнава колко уязвима е Албания и след като СССР нахлува в Чехословакия през 1968 г., той построява стотици хиляди бетонни бункери, които все още затъмняват целия албански пейзаж.
Ферибот свързва този вече прочут летен курорт с отсрещните италианските пристанищни градове Бриндизи и Отранто. За албанците Вльора е перлата на албанските курорти на Адриатическо море.
На пристанището във Вльора Йорданка за първи път включва микрофона си и решава да потърси свидетели на една катастрофа с мигранти, отдалечена във времето с 20 години, но същевременно напълно актуална в несекващите времена на безпрецедентно миграционно напрежение, в дъното на което стои не само въпросът до каква степен една държава да си позволи принудителни действия, диспропорционални на риска от чуждо проникване, но и въпросът за защита на хора в нужда в съответствие с европейски и международни стандарти.

Трагедията от Отранто става обект на албански народни песни, които свързват събитието с традицията за ходене на гурбет, разпространена далеч преди Втората световна война, както и с песенната фолклорна традиция на оплаквачките.

Снимка

Части от кораба Катери и Радес са транспортирани до бетонна платформа в италианското пристанище Отранто като паметник на трагедията. Проектът струва 150 000 евро, поверен е на гръцкия скулптор Костас Вароцос и заглавието му е Приземяване. Произведение, посветено на миграцията на човечеството. Преди изпълнението му останките от кораба са били запазени в един ъгъл на пристанището на Бриндизи. Семействата на загиналите пасажери поискали мощите на Катери и Радес да бъдат поставени в Албания, след като италианските медии съобщили, че трябва да бъдат използвани като паметник.
20 години по-късно, тази събота, Документално студио представя Потопяването, фичър за трагедията от Отранто.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Дългият път на деня към нощта" от Юджийн О'Нийл в четири части по програма "Христо Ботев"

Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...

публикувано на 31.01.25 в 08:00

In Memoriam: Валя Бояджиева

Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..

публикувано на 28.01.25 в 15:48
Колаж: Теодор Иванов

За да се роди, поетът трябва няколко пъти да умре – Жан Кокто

Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..

публикувано на 24.01.25 в 08:00

Премиера на "Монетата" в Радиотеатър

Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..

публикувано на 15.01.25 в 16:35

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..

публикувано на 01.11.24 в 16:15