Елина Гаранча и новите ѝ героини

Мисля, че трябва да надникнем във вътрешния свят на всички тези жени и те да бъдат пример за хората, които по някаква причина са в тежък момент от живота си - нещастна любов, предателство, загуба на власт, сбогуване с близки. В моя всекидневен живот аз съм всичко: мога да бъда ревнива, да се гневя, да бъда смешна, да бъда тъжна. Животът е като голяма цветна книга. Така че жените от този албум принадлежат към голяма цветнаа книга – казва Елина Гаранча, за ариите, които е записала в диска си.
Започнах с бароков репертоар, последва Моцарт, после белкантовите роли и по-драматичните неща. Никога не съм представяла образ на Верди на сцената или например опера на веристите, така че това е новото за мен. Сега чувствам, че е време да продължа по-нататък, така че сегашният репертоар е новата Елина с нови, вълнуващи предизвикателства. Аз съм много щастлив, че съм готова за тях. В този момент чувствам, че е добре да се променя и да стигна до други върхове!
Миналат година тя изпълни за първи път Сантуца от „Селска чест“ на Маскани. На 2 октомври 2017 дебютира в своята първа голяма вердиева роля – Еболи от „Дон Карлос“ и то на сцената на Парижката гранд опера, и то с партньори Йонас Кауфман – дон Карлос, Соня Йончева-Елизабет и Илдар Абдразаков-Филип II.
За мен не е професионално да изляза на сцената и да изгоря, казва тя, Първата ми цел е да представя гласа си, към това добавям не в конкретния ред, израз, характер, емоция. Но на първо място е гласът. Та нали преди всичко съм певица. Иначе бих била актриса.
Кариера на Елина Гаранча се развива бляскаво от самото начало – след първите спечелени награди на певчески конкурси идват дебютите на световните фестивали и сцени – започва от Залцбургския фестивал през 2003 г., на следващата година вече е във Виенската опера, следва Париж, а през 2008 г. – Метрополитън опера Ню Йорк. Г-жа Гаранча е нещо истинско. Модерна певческа техника адаптирана към трудностите на росиниевия стил от началото на 19 век с изискванията за бързина и блясък. Тя беше единствената, която се чувтваше изцяло комфортно на сцената, пише нюйоркската критика за нейната Розина.
Записите в диска са осъществени с общинския оркестър на Валенсиа, диригент Роберто Абадо.