Запазена марка Радиотеатър представя от понеделник до петък една богата в жанрово и стилово отношение панорама на български радиопостановки по произведенията на Славомир Мрожек, правени в различни години и от различни режисьори през последните четири десетилетия от историята на БНР. Ще чуете няколко от пълнометражните и едноактни пиеси на световноизвестния полски драматург, които са обединени от оригиналния му авторски похват и изследване на възможностите на драматургията в посоката на антиреализма и тоталното изопачаване с цел постигане на истината за същността на политически, исторически и социални феномени.
В понеделник, от 0.20 е пиесата Кланица, създадена през 1971 г. като радиопиеса, и постановена през 2014 г. най-напред в Театрална работилница Сфумато, а след това и във Второ студио на БНР от Николай Ламбрев. Веселин Мезеклиев прави брилянтна главна роля в тази постановка, в която участват и Михаил Петров, Савина Бързева, Аделина Петрова, Александър Алексич и Ина Георгиева.
Във вторник, от 0.20 ще чуете 22-минутната миниатюра Вода с участието на Ицко Финци, постановка на Илия Атанасов от 1995 г. През нощта във вторник ще прозвучи и Карол, пиеса, написана през 1961 и поставена по радиото от актьора Стефан Мавродиев.
В сряда, от 0.20 следват две произведения: миниатюрата Лисан Философ от 1977 г. и пиесата В открито море, една от ранните пиеси на Мрожек. Създадена е през 1961 г., а българската постановка е на режисьора Юри Статков с гласовете на Вълчо Камарашев, Димитър Иванов, Петър Пейков, Асен Ангелов, Кирил Кавадарков и Коста Карагеоргиев.
В четвъртък, от 0.20 програмата включва още една миниатюра от поредицата на Мрожек за Лисан - Лисан кандидат от 1977. Следва и една от първите пиеси на Мрожек Мъченичеството на Пьотр О’Xей от 1959 г. в постановката на Минчо Събев с Татяна Лолова, Асен Кисимов, Юлия Кожинкова, Никола Анастасов, Ангел Георгиев, Илия Добрев, Юри Яковлев и други.
В петък, от 0.20 финалната пиеса от панорамата е Летен ден, една от късните пиеси на Мрожек от 1983 г. Постановката е на режисьора Минчо Събев и включва актьорското изпълнение на Коста Цонев, Йосиф Сърчаджиев и Искра Радева.
През 2000 г. Славомир Мрожек посещава Исландия, където няколко негови пиеси са поставяни още от 60-те години насам, и участва в работата на Литературния фестивал в Рейкявик. Ето цитати от интервюто, което прави с него исландският журналист и театрален режисьор Арни Ибсен, поставил пиесата В отрито море в Рейкявик. Интервюто носи заглавие: Никой не вярва на пиесите.
Винаги съм ви смятал за сатирик, за политически сатирик, а не за така наречен „абсурден” драматург. Всъщност никога не бил напълно съгласен с тезата на Мартин Еслин за „театъра на абсурда”.
- Мартин Еслин намери едно много практично решение. Той изобрети театъра на абсурда, той създаде термина, който подхожда на част от театралната действителност преди 40 години. Това е всичко. От една страна, аз съм му много благодарен, че ме включи в книгата си, защото това ме направи по добре известен или по-малко неизвестен в Западна Европа, но в същото време това не е много удобно, защото е етикет, който е лепнат завинаги. Където и да ходих през последните 40 години, едва ли съм бил питан за нещо друго освен за театъра на абсурда, всяко интервю започва с Мартин Еслин, книгата му е четена във всеки университет по целия свят, за всички критици тя стана истинска мантра и след това начало започваше просто едно бла-бла-бла. Предполагам, че за мен е ок, защото съм известен някак си благодарение на него, но е и лошо, защото няма смисъл. Книгата е много стара, много прашна и мисля, дори се надявам, че едно ново поколение ще има нови идеи и ще намери напълно нов подход.
Многобройните ви пиеси след 60-те години не биха могли лесно да се впишат в категорията на Еслин.
- Изобщо няма пиеси, които да попадат точно в категорията. И все пак това е една чиста категория, която дава форма и в някаква степен оценка на постижението.
Една друга теза за вашата работа говори за един вид логическа абсурдност.
- Да, това също не е вярно, но го знам наизуст. Няма да протестирам срещу него, но ще уточня, че тази теория има тенденция да опростява нещата. Тя е на един друг стар професор, полски професор, на моята възраст. Всички сме вече много стари. Може би аз още не съм съвсем мъртъв, защото мога да почувствам колко скучно е всичко това.
Може би това твърдение идва от способността ви да стоите отвън и да гледате?
- Да, това е така.
И да приемате всичко със щипка сол?
- Не бих казал със сол. По-скоро със щипка истина, може би.
Има ли сте писатели, които са ви били полезни по време на вашето формиране?
- Аз четях винаги много различни и случайни неща. Четях всичко и нищо всъщност. Искам да кажа, че чета всичко небрежно, без система и без да се задълбочавам. Но мисля, че по някакъв начин това е част от призванието да си драматург. Защото аз съм преди всичко драматург, а не писател. Затова ми хареса това, което открих в биографията на Бертолд Брехт, че той не чете книги, а вместо това чете вестници. Аз също харесвам вестници, четенето им е като да четеш част от света, докато написването на пиесата е като да му дадеш форма. Но никога не съм чел нищо систематично.
Ще бъде ли правилно да се каже, че вашите пиеси са отговори на външния свят, на нещата, които наблюдавате, на живота около вас, прочетен във вестниците?
- Проблемът с пиесите е, че на тях не им вярват, докато на вестниците им вярват. Това е така. Аз не избирам тема, която е гореща тема за социалистите или за каквито и да е било убеждения. Тъй като една добра тема за драматурга не е добра тема за политика, или социалния работник, или фермера. Един добър обект за драматурга е обект, който във всеки един момент, когато настъпи времето да напише пиесата, предлага възможност за изграждане на драматургична ситуация. А драматургичната ситуация е динамична ситуация, която може да бъде изследвана и да се превърне в пиеса. За мен обектът може да бъде всичко, но когато дава възможност да напиша добра пиеса за него, аз пиша пиеса за него. И така, в този смисъл всичко, което пиша, е абсолютно случайно, но само в този смисъл, защото в същото време винаги съм вярвал, че ситуацията в работата трябва да бъде конкретна ситуация, конкретна страна, конкретен исторически период. Така от една страна, това е чисто случайно, докато от друга страна е доста условно.
Мрожек по радиото от 28 август до 1 септември.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg