В понеделник, 28 август, от 10.00 часа Радиотеатърът представя радиопиесата Майчин език. Отечество/Muttersprache,Vaterland, от Уте-Кристине Круп, копродукция на Радиотеатъра и Гьоте Институт. Участват: Ана Пападопулу, Йоанна Буковска, Велислав Павлов, Юлиана Сайска, Тома Бранкованов. Режисьор: Николай Волев.
Уте-Кристине Круп (вляво на снимката) е авторка на поезия, проза и радиопиеси от най-новото поколение. Учила е икономика, философия, психология и социология в Германия и Франция и от 1988 г. до 1991 г. е член на Авторската работилница в Кьолн. Получила е много немски и международни награди и стипендии за литературната си работа.
Майчин език. Отечество е едно от оригиналните и изключително радиофонични произведения, които кинорежисьорът Николай Волев направи в радиото.
Във вторник, 29 август, от 10.00 часа ще чуете Миш Маш от Станислав Лем (вляво на снимката). Участват: Йосиф Шамли, Иван Юруков, Димитър Живков, Любомир Младенов, Георги Къркеланов, Ана Пападопулу, Вяра Коларова. Режисьор и музика: Гаро Ашикян.
Първоначално Миш-маш е радиопиеса, написана през 1955 г. със заглавие Съществувате ли, м-р Джонс?/ Czy pan istnieje Mr Jones? През 1968 г. е превърната от автора в сценарий на филм със заглавие Миш-маш/ Przekladaniec, чийто режисьор е Анджей Вайда. Произведенията на Станислав Лем изследват философски и общочовешки теми чрез разсъждения и прогнози върху технологиите, природата на интелигентността, невъзможността за общуване и разбиране на извънземната интелигентност, отчаянието, предизвикано от човешките ограничения и мястото на човечеството във Вселената. Понякога тези теми са третирани със средствата на фантастиката, понякога са под формата на сатирични есета и философски книги. Миш-маш е перфектен пример за оригиналността на Станислав Лем. През вторите 50 години на 20 век той публикува много книги с научна фантастика и философски – футурологични произведения. Книгите му са преведени на 41 езика въпреки изключителните трудности при превода заради оригиналното авторско словообразуване и синтактични конструкции. Продадени са над четиридесет и пет милиона екземпляра. Станислав Лем е известен най-вече като автор на романа Соларис от 1961 г., превърнат във филм от Андрей Тарковски, който спечели Специалната награда на журито на Филмовия фестивал в Кан през 1972 г.
В сряда, 30 август, от 10.00 е португалската съвременна пиеса Перола/Perola от Мауру Рази (вляво на снимката), копродукция на Радиотеатъра с Посолството на Португалия. Участват: Мария Статулова, Анета Сотирова, Мирослав Косев, Георги Къркеланов, Мариан Бачев, Александра Сърчаджиева. Режисьор: Маргарита Благиева. Мауро Перока Раси е автор на пиеси и театрален режисьор. Характерно за него е съсредоточаването на вниманието и изследване на конфликтите в семейството. Смята се за един от най-успешните португалски комедиографи през 90-те години.
В четвъртък, 31 август, от 10.00 е радиопиесата на един изключително успешен полски театрален и филмов актьор, сценарист, драматург и режисьор Адам Бауман (вляво на снимката). Нейното заглавие е Крадец на гласове. Постановката е на Георги Михалков, музика Иван Драголов. Участват: Георги Михалков, Ана Вълчанова, Росен Белов, Ива Караманчева, Иван Драголов. Копродукция на Радиотеатъра и Полски Институт София.
В петък, 1 септември ще чуете Докато гледаме пиесата, радиопиеса от Рис Ейдриън, копродукция на Радиотеатъра с Британския Съвет. Участват: Петя Силянова, Ивайло Герасков, Милена Живкова, Иван Иванов. Режисьор: Петър Дамянов.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg