Най-топло тези дни беше в района на Калиакра. Положението се охлади по познат пиар начин, което дава и привкус на нещо не неочаквано.
Високите температури там се разпростираха върху 7600 дка. Основно трънаци и камънаци, нарочени като земеделски земи, в които никога не е имало земеделие. Е, почти. Но са до морето. И са добре продаваеми. Досега.
Страната ни е осъдена да плаща глоби, започващи от няколко милиона евро и продължаващи по 20 000 на ден заради незаконно построени из тези земи хотели, спортни комплекси и ветроегенератори. В много близкото минало бивши и настоящи управници охотно се снимаха под перки и до голфови дупки и обясняваха, че това е бъдещето на района. И добре знаеха, че това е незаконното бъдеще. Но нали пада спонсорска пара, става. Да не говорим, че всички ние плащаме прескъпа енергия, дори и нереална от този перки. Перките на нашите хора. Или просто нашите. На управниците – не на плащачите. Накрая ни наказват. Плащаме пак ние, плащачите. А перките и игрищата остават. Със скъпата енергия и подстриганите дупки наоколо. И за да се замаже някак си положението, се нарочват 7600 дка.
Местният народ протестира. Как на юг може да се циментира морето, а на север не можело? Приказките за лозя, градини и зърнени култури са за пред телевизията. Там стотици години нищо не се е сяло. Няма как. Но може да се строи. И красиво, и до морето, и до границата.
Ако заповедта беше останала, цената на имотите падаше здраво. Може би това е била и първата цел. Както се казва, живеем в света на суджука.
Но има и нещо друго. В този район на Добружда, на 4-5 км надълбоко, са най-богатите у нас находища на качествени въглища, нефт и газ. Засега няма технологична възможност и най-вече икономическа изгода от разработка. Засега.
Както се вижда, всяка заповед е предпоследна. Дори с риск да плащаме много глоби. В края на краищата ги плаща електоратът. Явно му харесва да е такъв.
"Прогледай, твоята вяра те спаси", казва Господ Иисус Христос на един нещастен слепец в евангелското четиво, посветено на йерихонския слепец. Когато Христос призовава Йерихонския слепец при Себе си, Той го пита: "какво искаш да ти сторя?"... И той отвърнал: "дай ми да прогледам!" Той съзнава своята телесна слепота, а ние в по-голямата си част не..
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg