Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Война=страх в „Екзекутор 14“ от Адел Хаким

БНР Новини
Истории за война съществуват откакто има истории за хора. Една от най-старите литературни теми, войната, е трайно кодифицирана в човешкото въображение (и човешката дейност) заедно с темите за живота, смъртта, крехкостта на съществуването.
Едни от основополагащите за световната цивилизация истории са военни - „Илиада“, „Одисея“, дори в шумерския епос „Гилгамеш“ присъства грандиозно сражение с враг, който трябва да бъде победен.

Две са крайностите в представянето на войната в популярната култура и изкуство.
От една страна – свръхостойностяване на агресията под прикритието на големи императивни категории като чест, достойнство, дълг, мъжество. Войната е епическа и като такава е разделител за идентифициране между „Доброто“ - ние - и „злото“ - другите.
Втората наративна пътека и подход към войната се раждат благодарение на хуманизма на Ренесанса. Макар че и в някои антични текстове смъртта от война е трагедия, самата война е нужна, осъдителна, но задължителна. Категориално антропоцентризмът на Новото време дава цена на живота, а войната става гротескна, става страшна, отнемаща.

„Екзекутор 14“ от Адел Хаким е екзистенциалистки разрез на човешката психика, на налудничавия продукт, в който съзнанието се превръща благодарение на ужаса, преживян от войната. Война, впрочем, без ненужно натоварване с топоними от реалния свят, защото водещите я две фракции са фиктивни. В обществото на перфектната война или си адамит, или зеелит, нищо различно.

Моноспектакълът на Адел Хаким, френски автор, роден в Кайро, Египет, е написан през 1991г. Историческoто време на: Първата война в Залива; Гражданската война в Руанда; Десетдневната война между Словения и остатъците от Югославия; Гражданската война в Алжир; Гражданската война в Сомалия (продължаваща и сега). И още други. Адел Хаким описва всички тях в една пиеса - „Екзекутор 14“. Категорично най-големите жертви от кървавите конфликти, са тези, които остават живи в края им. Слушайте на 30 юли от 16 часа, по програма „Христо Ботев“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мир, обратното на война

Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..

публикувано на 12.09.24 в 11:56
Първото издание на „Под игото“ на български език

Величието на "Под игото": препотвърждаване

На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..

публикувано на 06.07.24 в 16:15

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02

Джони пред Микрофоните

Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..

публикувано на 25.04.24 в 16:26