Край нея всеки ден преминават хора, автомобили, трамваи. Малцина поглеждат към вековното дърво, на ул. „Искър” 2, малко преди потокът от бързащи да напусне площадчето и да се гмурне в същинския център.
Черницата на Апостола е вековно дърво. На него има обозначения, че е защитен вид и е най-старото дърво на столицата. Макар през лятото зелените клони да скриват табелата, когато човек приближи, дървото сякаш се отблагодарява за вниманието: ще видите и надписа. Не само столичани и гостите на града заслужават да знаят повече за знаковата Бяла черница (Morus alba), свързана с Апостола.
На това място в смутното и тревожно време, когато е живял Васил Левски, се е намирал ханът на хаджи Мано. Кой днес го помни, макар хаджи Мано да е сред радетелите за свободата на България и съратник на Дякона?! В спомените си старите софиянци разказват, че когато Левски е идвал в София, се отбивал в хана, а коня си връзвал при входа на двора, на стеблото на черницата. Днес това близо 670 годишно дърво е мълчаливият жив свидетел за комитетските дела, а в паметта на поколенията е останало името Черницата на Апостола.
Моят личен спомен е свързан с едно пътуване преди 15 години. Бяха друг тип сложни времена. До приемането на България за член на Европейския съюз оставаха няколко години. Имаше и надежди, и скептицизъм. Тогавашният ръководен екип от Министерство на туризма реши да покаже на дипломатически представители част от трайното ни, стойностно културно-историческо наследство По време на пътуването дипломатите преоткриха страната: видяха утвърдени, световно известни български археологически обекти. Присъстваха и на провеждащи се в момента проучвания на терен в Долината на тракийските владетели. Разглеждаха природни паркове, музеи, срещаха се с дейци на изкуството и културата от различни жанрове.
Поканих след пътуването участниците в инфо-тура да бъдат гости в ефира на програма „Христо Ботев”. С огромно възхищение и любов те споделяха своите впечатления от България, която вече познаваха през сърцата си. Имаше и тема за Апостола, изпреварил епохата със своите възгледи и всеобхватно дело. Роди се идея да поставим паметен знак пред Черницата. И това да го направим заедно, като съмишленици. С активното участие на Министерство на културата се създаде първият у нас клуб „Приятели на културния туризъм”. В инициативата се включиха колеги-журналисти от различни медии и, разбира се, екипът на предаването от програма „Христо Ботев” на БНР. С проверката на документацията по историческата достоверност помагаха специалисти от общинско предприятие „Стара София”, прераснало по-късно в музей за историята на столицата. Дипломатите продължиха със своите мисии по света, но със сигурност – и с топлия спомен как хора от различни страни и политически системи могат да работят заедно в името на добрите каузи. Дървото е все още там, на ул. „Искър” 2. Стои и паметният знак, поставен от първия в съвременната ни история Клуб на приятелите на културния туризъм. След 15 години Румен Димитров отново е заместник министър в Министерство на културата.
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Наскоро на "Сцена Дерида" беше премиерата на документалния филм "Тетралогията на Талев" под режисурата на Калина Липовска. Той е изграден от две части –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg