„Лъвский - европеец в Българско“ се казва най-новият филм за Васил Левски. Негов автор е младият режисьор Искрен Красимиров, който досега е направил няколко художествено-документални филма, посветени на живота и делото на велики българи – първите му два филма разкриват факти около живота и делото на Христо Ботев, последваха филм за Софроний Врачански, филм за Алеко Константинов и цар Борис III, още един филм за Ботев и филм за Иван Вазов. Заснемането на филми е една от дейностите на платформата „НЕзабравимата България“, с която Искрен Красимиров и неговите съмишленици - родолюбци мисионерстват из България и навсякъде, където има български общности, за да популяризират българските национални герои.
С Искрен Красимиров, който е потомък на Ботев четник и в последните години по време на исторически възстановки често се въплъщава в образа на Христо Ботев, разговаряме в студиото на „Аларма“. За предизвикателството да се направи филм за Васил Левски, за това как е избран екипа – актьора Симеон Владов – в ролята на Левски, журналиста Златимир Йочев – в ролята на разказвача и двамата консултанти на филма – проф. Пламен Митев и проф. Иван Стоянов – историци; Искрен Красимиров, който освен режисьор е и оператор на филмите си, разказва за трудното финансиране на родолюбивите начинания, за сюжета на филма „Лъвский - европеец в Българско“, както и за неизвестни исторически факти около живота и делото на Левски.
Уточняваме защо в заглавието на филма името на Дякона е изписано „Лъвский“, а не „Левски“, споменаваме някои прелюбопитни факти за отношението към Левски от страна на някои бележити по онова време българи, а Искрен рецитира две от стихотворенията, които винаги казва преди прожекциите на филмите си: „Моят Ботев“ и „Моят Левски“. Техен автор е Красимир Стефанов – сценарист на някои от филмите на Искрен и неговият баща.
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg