Ще затворим ли веднъж завинаги книгата на миналото? Как да съвместим микроисторията на индивидите с макроисторията на обществените процеси? Какви са точно формите на нормалност, изживявани и имитирани в един социум извън нормалността, какъвто е комунизмът? Как стават малките промени, инцидентите, водещи до големите промени? До каква степен малките разкази биха могли да имат обяснителна роля относно комунистическия режим от последните две десетилетия на неговото съществуване? Кога настъпва кризата в природата на тоталитарната система? Как съвместява социалистическият човек, лишен от всякакви илюзии относно социализма, необходимостта да живее тъкмо в пространството на социалистическата илюзия? Как успяваха хората тогава да критикуват реалността на реалния социализъм с аргументите на социалистическата утопия? Откъде идва понякога положително-носталгичното отношение спрямо практиките на тоталитарната държава, срещано в годините след нейното разпадане? И тъй нататък, и тъй нататък – книгата на проф. Ивайло Знеполски „Историкът и множественото минало“ поставя тези въпроси и се опитва да им отговаря, защото тъкмо методологическите празноти в изучаването и изследването на близкото минало се явяват понякога препъни камък за успешното им разбиране.
На тази важна тема бе посветен поредният брой на предаването „Премълчаната история“, в което ви срещнахме със самия проф. Ивайло Знеполски, както и с доц. Георги Лозанов и проф. Георги Каприев – също водещи мислители в територията на опознаването на тоталитаристкото общество, което живяхме.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Поглед "Към звездите" отправяме с актьора Мариус Донкин преди откриването на XV Международен театрален фестивал за монодрама на сцената на Сити Марк Арт..
Кога политиците се вглеждат в критичните към тях медии и започват да ги посочват, гонят от пресконференции, хулят и пишат закони срещу тях, коментира в..
"Детски шедьоври от велики писатели" е популярната книжна поредица, в която илюстрациите и литературата си партнират. Малко известните текстове на известни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
