Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българското слово през втората половина на ХХ век – въздигано и/или мачкано

БНР Новини
24 май е Денят на славянската и българската писменост и култура – ден, който в паметта на нацията стои светъл и вековечен. Негови най-активни сподвижници и радетели са българските поети и писатели – призвани да съхраняват, обогатяват и въздигат словото и „наш’та реч омайна сладка”. През втората половина на ХХ век обаче тяхното слово е едновременно въздигано – когато отговаря на партийната линия и на идеологическата догматика, и мачкано – когато се опитва да изказва истината, очарованието, възвишеността. Та точно за тази амбивалетна позиция на словото, на българското художествено слово е посветено предаването „Премълчаната история” на 24 май. За това как се е чувствало то през втората половина на ХХ век, кои са били хората, които са го държали будно и красиво, и за другите, дето са опитвали да го развалят и принизят. Много са случаите на такива цензурни посягания – като се започне от вкарването на знаменити български писатели в лагери и затвори – тук случаите със Змей Горянин и Трифон Кунев са особено фрапиращи, със забраната за изучаване на Иван Вазов, с начинанието да се обругае „Тютюн” на Димитър Димов, светото, сложено върху гениални поети като Константин Павлов, Николай Кънчев, Иван Цанев, „Лютите чушки” на Радой Ралин и Борис Димовски, ударите срещу романа „Лице” на Блага Димитрова... Подобни печални агресии са наистина множество. В същото време привилегиите за онези, които послушно и смирено следват разпоредбите на властта – за съжаление, тук отново може да се изрежда продължително. И същевременно наградите за послушанието им, описани от Георги Марков в „Задочни репортажи за България” с неподправен патос и истинско омерзение. Та тъкмо за това сложно състояние на словото през тоталитарната епоха на развития социализъм ще дойде реч с доц. Пламен Дойнов – литературен историк, един от най-добрите познавачи на литературата на Народната република, и писателя Владимир Зарев, имал щастието да живее и в двете епохи на литературно битие – и преди промените, станали на 10 ноември 1989 година, и след тях.


Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35

Как се "отглеждат" иновации

На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..

публикувано на 20.02.25 в 08:54