Добре е да помним миналото. Уж е аксиома, но непрекъснато се нуждае от доказване като теоремите. Някак все забравяме историята. Вероятно е ласкателно за егото ни да изглеждаме като родоначалници на световния ред в собствените си очи. Но е пагубно за нас самите и за целия световен ред. И така, защо излъчваме „Глаголът „обичам“ в минало и бъдеще време" през 2017 година? Именно за да помним историята. Документалната пиеса на Йордан Стефанов е създадена през 1990 г. и разказва за началната учителка Лейла Реджепова – Лина Хаджиева, жена с две имена, с два говорими езика, с две съдби и с една душа. След възродителния процес през 1985 г., тя заминала за Турция и се опитала да заживее там. Не я посрещнали добре и се върнала обратно в България. Вратите на училището, в което преподавала, се оказали затворени за нея заради въпросната „екскурзия“, както наричали тогава опитите на претърпелите безумната и нарочно предизвикана двойнственост да намерят идентичност и родина. Глупаво е да правиш от едно цяло отделни части. Глупаво е да забравяш толкова лесно, че нито едно разделение не е довело човеците до доброта и смисъл. Глупаво е да разбиваш и съсипваш човешки животи заради конюнктурности и политики. Глупаво, но факт. И все се повтаря в различни вариации и в драстично дисхармонични мелодии.
Ето защо ви предлагаме отново да чуете „Глаголът „обичам“ в минало и бъдеще време“. Първо - заради самия глагол. „Обичам“ е единствено съществената дума в целия свят. И второ: защото въпреки горчилката от преживелиците си Лейла Реджепова – Лина Хаджиева вярва, че е по-добре да вървим заедно като всички умни пътечки и да направим един широк път. Тази мъдрост е валидна както за конкретните исторически събития, за които разказва документалната радиопиеса, така и за всичко, за всеки, завинаги.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Наскоро на "Сцена Дерида" беше премиерата на документалния филм "Тетралогията на Талев" под режисурата на Калина Липовска. Той е изграден от две части –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg