Радиодрамата е грижовно отглеждан жанр на Балканите и фестивалите за радиодрама в Хърватия, Румъния и Турция с многобройни издания зад гърба си и със стотици лауреати, дошли от целия свят, са една от проявите на тази регионална грижа. В селекцията ни за нощните часове на Запазена Марка Радиотеатър през седмицата ще намерите не само различни в жанрово отношение радиопиеси - притчи, комедии, гротески, любовни истории и нелюбовни социални истории, но и радиопиеси на няколко поколения автори. Независимо от различни епохи, национални езици, литературни течения и политически схващания обединяващият фокус е в темата за регионалните феномени, рефлектирали в драматургията, и най-вече за насочеността на манталитета към адаптиране, за гъвкавостта на балканския литературен герой и неговите нелитературни прототипове, фокус, който, за щастие, е намерен преди всичко с чувство за хумор.
В понеделник, от 0.20 словенската авторка Светлана Макарович /Svetlana Makarovič (на снимката вляво), поет, писател, актриса, автор и илюстратор на книги за деца и певица, ще представи драмата си Мъртвият се връща за своята любима / Mrtvec pride po ljubico, написана през 1986 и поставена през 1991 от Радиотеатъра.
Във вторник Аз съм Пенелопа на Костас Варналис/ Kostas Varnalis, родения през 1884 г. в Бургас гръцки поет и писател, чиято кариера на литератор, философ, социолог и журналист го праща в Париж. Повестта Дневникът на Пенелопа е написана през 1947 г. Българската постановка със заглавие Аз съм Пенелопа е от 1992 на режисьора Минчо Събев с участието на Искра Радева, Кирил Варийски, Васил Бинев, Ани Петрова.
Бранислав Нушич е най-популярният в България и най-популярният изобщо автор от нашата панорама на балканска драматургия. В сряда ще чуете Госпожа министершата. Пиесата е написана през 1929 г. и тук идеята ни за фокус на седмичния репертоар е изнесена в най-чист вид. В началото на 20-и век Бранислав Нушич е драматург в Националния театър в Белград, след това в Нови Сад, Първата световна война прекарва в Италия и Швейцария, а през 1935 г. посещава България. Сръбският драматург, сатирик и прозаик често е определян като сръбският и балканският Гогол.
В четвъртък пиесите са кратки и са две, и двете са комедии от Хърватия, написани с голяма доза ирония. Първата Сънят на Зигмунд е на авторката Хелена Ресян и с това аудио ще се забавлявате интелектуално, като, разбира се, идеята за фантастични вариации на тема доктор Зигмунд Фройд и неговите уроци по психоанализа, ще са изходната точка на вдъхновение. Слободан Шнайдер/ Slobodan Šnajder (на снимката вляво) и неговата малка пиеса Уродът представят жанра на философско-умозрителната драма, която определено е популярна в Хърватия и изисква много по-горчива ирония от заплетено-сладурските вариации на тема психоанализа. Хърватският драматург Слободан Шнайдер е написал и пиесата „Змийска кожа”, отразяваща масовите изнасилвания по време на войната в Босна, която е играна в Осло, Варшава, Краков, Рим, Франкфурт, Дъблин, Копехаген, Виена, Белград.
Програмата в петък е шарена. Гръцката миниатюрна комедия Пупет на писателката и певица Костула Митропулу/Kostoula Mitropoulou ще бъде последвана от комедията Петроний или метусалемите се радват на вечна пролет на Любомир Джуркович/ Ljubomir Đurković (на снимката вляво) от Черна гора. По време на конфликта в бивша Югославия през 90-те Любомир Джуркович е политически емигрант в Холандия, а сега живее и работи като драматург и писател на свободна практика в Черна гора. Пиесите му са преведени на английски, турски, албански, словенски и френски, така че предстои ви среща с един от най-интересните автори на Балканите през последното десетилетие.
И така, едно от многото лица на Балканите, почерпено от грижливо отглежданите радиопиеси, ще можете да дорисувате сами, ако следите нашата панорама след новините в полунощ.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg