Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Режин Креспен - италианката с френски стил или французойката с италианска красота

Режин Креспен (в ролята на Маршалката) и Майкъл Лангдън (в ролята на Барон Окс) в „Кавалерът на розата” от Рихард Щраус, 1969 г.
Снимка: seattleopera50.com / Des Gates

Креспен е певица, която по собствен уникален начин съчетава италианската сила и красота на гласа с френската гъвкавост и чар (майка й е италианка, а бащата - французин). Съчетава чудесно в дългата си кариера също сопранови и мецосопранови роли. Най-харесвана е в немския и френския оперен репертоар, но също така и несравнима Тоска и Аида.
На световната сцена я изстрелва Вагнер през 1958 г. на фестивала в Байройт. Ролята е Кунди от „Парсифал”. Малко по-рано през 50-та също вагнерова героиня е в основата на първия дебют, най-напред в Мюлуз и след това в Парижката опера. Креспен дебютира в ролята на Елза от „Лоенгрин” на Вагнер, една роля която ще пее почти през цялата си кариера на много места в Европа, както и 12 години след дебюта в Ковънт Гардън под диригентството на Ото Клемперер.
Режин Креспен е родена в Марсилия на 23 март 1927 г. Започва да учи за фармацевт, но провалени изпити я тласкат към пеенето. Завършва Парижката Консерватория. Кариерата и е забележителна не само по броя години и спектакли, но и заради огромния репертоар. Преди всичко обаче Креспен впечатлява със силно индивидуалния тембър, аристократичен стил на фразиране, класически благороден изказ и в същото време майсторство в цвета и нюансите. Тя се чувства достатъчно добре както на оперната, така и на камерната сцена и концертния подиум.
След изключителната Кундри в „Парсифал” на фестивала в Байройт през 1958 г., световните оперни театри отварят вратите си за сопраното. През 1959 г. дебютира в Ла Скала, Виенската щатсопера и на фестивала в Глайндбърн. През 1960 г. покорява Ковънт Гардън в Лондон. През 1961 пее за първи път в Дойче опер в Берлин. В Метрополитън опера Режин Креспен пее от 1962 до 1987 г. Спектаклите само там са 129. Първият от тях е „Кавалерът на розата” с Лорин Маазел на диригентския пулт, следват Кармен, Амелия, Шарлота, Сантуца, Зиглинде, Тоска и много други.
През 1967 г. Креспен дебютира и в Залцбург с Брюнхилде във „Валкюра” на Вагнер.
Преминаването на сопраното към мецосопранови роли не е никак безболезнено. Това се случва след 1970 г. след криза, певческа и лична. Тогава Креспен се развежда със съпруга си Лоу Брудер, професор по немска литература, с който се запознават през 1958 г. Брудер е „личният треньор” по немски език на Режин, овладявайки партията на Кундри от „Парсифал” за знаменития й пробив в Байройт. След 11 години брак и шеметна кариера семейството се разделя, кариерата е в застой, а Режин Креспен стига дори до мисли за самоубийство. Помага и Шарлота от „Вертер” на Масне през 1974 г., първата от мецосопрановите й роли. Любопитно е, че имено Шарлота е всъщност най-първата роля за Креспен още преди Елза (през 1949 г. тя пее Шарлота в Реймс).
През дългата си кариера Режин Креспен среща на сцената най-големите певци на своето време - Люсин Амара, Габриел Бакие, Катлийн Батл, Карло Бергонци, Франко Корели, Николай Геда, Пласидо Доминго, Алфредо Краус, Криста Лудвиг, Биргит Нилсен, Шерил Милнс, Джеси Норман, Джон Викерс, Николай Гяуров, Джордж Лондон...
Слиза от сцената през 1989 г. с ролята на Графинята от „Дама Пика” на Чайковски на сцената на Парижката опера. Преподава в Парижката консерватория до 1995 г.
Значението на постиженията и приноса на Режин Креспен за френската култура е огромно и това личи от промяната на статута на прочутия конкурс за пианисти и цигулари „Лонг-Тибо”. През 2011 г. конкурсът прибавя и певческо състезание в регламента си и променя името си на „Лонг-Тибо-Креспен”.  
В предаването ще звучат откъси от „Тоска” от Пучини (с Джузепе ди Стефано и Джузепе Тадеи), „Валкюра” от Вагнер (с Джеймс Кинг и Готлоб Фрик), „Дон Кихот” от Масне (с Николай Гяуров и Габриел Бакие), както и от оперетата „Парижки живот” от Офенбах (с Мади Меспле, Мишел Тремпон и Мишел Сенешал) и други.

събота, 4 март от 20 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Търсачът на автентична музика от цял свят - Ангел Демирев, с авторски концерт в БНР

На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в света – китарата. Сюжетът преплита български фолклор, балкански елементи, музика от целия свят, а главната роля е в ръцете на акустичното трио на китаристът Ангел Демирев, в което участват Петър..

публикувано на 03.11.24 в 08:25
Жорж Претр дирижира Виенската филхармония на Новогодишния концерт (1 януари 2010 г.) в Музикферайн, Виена, Австрия.

Дирижира Жорж Претр

В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..

публикувано на 02.11.24 в 08:05

Напусна ни внезапно маестро Драгомир Йосифов

Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...

публикувано на 31.10.24 в 15:09

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 ноември 2024 г.

1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..

публикувано на 31.10.24 в 10:25

Как дигиталната музика промени музикалния бизнес?

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..

публикувано на 30.10.24 в 11:36