Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Режин Креспен - италианката с френски стил или французойката с италианска красота

Режин Креспен (в ролята на Маршалката) и Майкъл Лангдън (в ролята на Барон Окс) в „Кавалерът на розата” от Рихард Щраус, 1969 г.
Снимка: seattleopera50.com / Des Gates

Креспен е певица, която по собствен уникален начин съчетава италианската сила и красота на гласа с френската гъвкавост и чар (майка й е италианка, а бащата - французин). Съчетава чудесно в дългата си кариера също сопранови и мецосопранови роли. Най-харесвана е в немския и френския оперен репертоар, но също така и несравнима Тоска и Аида.
На световната сцена я изстрелва Вагнер през 1958 г. на фестивала в Байройт. Ролята е Кунди от „Парсифал”. Малко по-рано през 50-та също вагнерова героиня е в основата на първия дебют, най-напред в Мюлуз и след това в Парижката опера. Креспен дебютира в ролята на Елза от „Лоенгрин” на Вагнер, една роля която ще пее почти през цялата си кариера на много места в Европа, както и 12 години след дебюта в Ковънт Гардън под диригентството на Ото Клемперер.
Режин Креспен е родена в Марсилия на 23 март 1927 г. Започва да учи за фармацевт, но провалени изпити я тласкат към пеенето. Завършва Парижката Консерватория. Кариерата и е забележителна не само по броя години и спектакли, но и заради огромния репертоар. Преди всичко обаче Креспен впечатлява със силно индивидуалния тембър, аристократичен стил на фразиране, класически благороден изказ и в същото време майсторство в цвета и нюансите. Тя се чувства достатъчно добре както на оперната, така и на камерната сцена и концертния подиум.
След изключителната Кундри в „Парсифал” на фестивала в Байройт през 1958 г., световните оперни театри отварят вратите си за сопраното. През 1959 г. дебютира в Ла Скала, Виенската щатсопера и на фестивала в Глайндбърн. През 1960 г. покорява Ковънт Гардън в Лондон. През 1961 пее за първи път в Дойче опер в Берлин. В Метрополитън опера Режин Креспен пее от 1962 до 1987 г. Спектаклите само там са 129. Първият от тях е „Кавалерът на розата” с Лорин Маазел на диригентския пулт, следват Кармен, Амелия, Шарлота, Сантуца, Зиглинде, Тоска и много други.
През 1967 г. Креспен дебютира и в Залцбург с Брюнхилде във „Валкюра” на Вагнер.
Преминаването на сопраното към мецосопранови роли не е никак безболезнено. Това се случва след 1970 г. след криза, певческа и лична. Тогава Креспен се развежда със съпруга си Лоу Брудер, професор по немска литература, с който се запознават през 1958 г. Брудер е „личният треньор” по немски език на Режин, овладявайки партията на Кундри от „Парсифал” за знаменития й пробив в Байройт. След 11 години брак и шеметна кариера семейството се разделя, кариерата е в застой, а Режин Креспен стига дори до мисли за самоубийство. Помага и Шарлота от „Вертер” на Масне през 1974 г., първата от мецосопрановите й роли. Любопитно е, че имено Шарлота е всъщност най-първата роля за Креспен още преди Елза (през 1949 г. тя пее Шарлота в Реймс).
През дългата си кариера Режин Креспен среща на сцената най-големите певци на своето време - Люсин Амара, Габриел Бакие, Катлийн Батл, Карло Бергонци, Франко Корели, Николай Геда, Пласидо Доминго, Алфредо Краус, Криста Лудвиг, Биргит Нилсен, Шерил Милнс, Джеси Норман, Джон Викерс, Николай Гяуров, Джордж Лондон...
Слиза от сцената през 1989 г. с ролята на Графинята от „Дама Пика” на Чайковски на сцената на Парижката опера. Преподава в Парижката консерватория до 1995 г.
Значението на постиженията и приноса на Режин Креспен за френската култура е огромно и това личи от промяната на статута на прочутия конкурс за пианисти и цигулари „Лонг-Тибо”. През 2011 г. конкурсът прибавя и певческо състезание в регламента си и променя името си на „Лонг-Тибо-Креспен”.  
В предаването ще звучат откъси от „Тоска” от Пучини (с Джузепе ди Стефано и Джузепе Тадеи), „Валкюра” от Вагнер (с Джеймс Кинг и Готлоб Фрик), „Дон Кихот” от Масне (с Николай Гяуров и Габриел Бакие), както и от оперетата „Парижки живот” от Офенбах (с Мади Меспле, Мишел Тремпон и Мишел Сенешал) и други.

събота, 4 март от 20 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Васил Казанджиев на 90 години

Васил Казанджиев е една от най-ярките фигури на съвременната българска музикална култура, чието творчество е вдъхновение за поколения музиканти и ценители на изкуството. Забележителният български композитор, диригент и педагог ще бъде почетен с концерта "90 години Васил Казанджиев", който ще се състои в рамките на международния фестивал "Софийски..

публикувано на 28.09.24 в 10:05

Сублимно изпълнение на "Турандот" на сцената на Виенската държавна опера

С постановката на Клаус Гут, Виенската държавна опера празнува 100-годишнината от рождението на композитора със звезден състав – Асмик Григориан като Турандот и Йонас Кауфман като Калаф сред други. Главната роля е дебют и за двамата изпълнители. "Психологическият подход на Клаус Гут и великолепното дирижиране на Марко Армилиато се разгръщат във..

публикувано на 28.09.24 в 08:00

Доайенът на японския джаз Масахико Сато за първи път в София

Фрий джаз концертът на годината – нещо невиждано за плахата и почти девствена за тази музика София (*на Акира Саката & Entasis в разгара на изтеклото вече лято) – вдъхнови екипа на "Аларма Пънк Джаз" през октомври да покани и друг от първопроходниците на японския авангарден джаз (от 60-те, че дори още от края на 50-те, та до днес!), а именно -..

публикувано на 26.09.24 в 20:52

Георги Ценов: Любовта към звука е първият фактор за това дали искаш да свириш на даден инструмент

Перкусионистът Георги Ценов е роден в София и започва музикалното си образование от ранна възраст. Завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков" и печели множество международни награди, сред които трето място на "Млади виртуози" през 2006, второ място на Международния конкурс "Пендим" награда на публиката на Международния конкурс за ударни..

публикувано на 25.09.24 в 12:35

Полифоничното сътворение по време на фестивала Laus Polyphoniae

В предаването "Музика хисторика" ви пренасяме на фестивала за ранна музика Laus Polyphoniae в Антверпен , който тази година се състоя между 23 август и 1 септември. Както винаги сред участниците бяха едни от най-известните вокални и инструментални състави, изпълняващи музика от Средновековието, Ренесанса и Барока, в това число Cappella..

публикувано на 23.09.24 в 09:15