Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пухкави понички, хрупкави фаворки с пудра захар и танци, от които да хвърчат трески по пода

БНР Новини
Директорът на Полския институт в София Ярослав Годун сподели в студиото на "А сега накъде", че ако човек не хапне поне една традиционна пълнена поничка, мекичка или фаворка (вид сладка курабийка от фино пържено тесто) за празника, според поверието по-късно в живота няма да му върви
Снимка: Полски институт в София

Има дни в календара, когато преяждането съвсем официално е позволено! И това е карнавалното време, преди Великия пост. Празникът е характерен предимно за католическите страни на Западна Европа. Ще ви разкажем за един, спазван и до днес, традиционен обичай на Полша, наричан „ Мазен четвъртък“ - Tłusty czwartek.
В някои други страни ще го срещнете като Дебел четвъртък (на немски: Fetter Donnerstag, Schmutziger Donnerstag или Weiberfastnacht - в региони, където се празнува с карнавал; на гръцки: Τσικνοπέμπτη, Тсикнопемпти). Традицонният християнски празник е познат също и като Великденски заговезни, само че у нас се прави в две последователни седмици като Месни и Сирни заговезни.
По стар обичай, преди постите похапването трябва да е обилно, а тялото и душата така добре да се наситят, че после да понесат въздържанието по-леко. Затова във всеки дом и селище се приготвят печени, варени, пушени, сушени месца, кой каквото и колкото има. Най-достъпният и обичан от всички вариант са пържените тестени изделия, с разнообразни плънки от бекон, сланина и месо. С годините традициите се дообогатяват с различни по размери и пълнеж всевъзможни кръгли, квадратни, подобни на гевречета сладки понички или хрупкави пържени панделки (фаворки). Тестото се приготвя с мая. Откъде, обаче, идва думата? Казват, че „фаворки“ произхожда от названието на цветните панделки, които в Средните векове рицарите прикрепват към дрехите си в знак на благодарност и преданост към дамата на сърцето си – на латински език favor. Досещате се, вероятно, за друга дума, която е останала до наши дни „фаворит“ - любимец, към когото се показва подчертано предпочитание.
Неведоми са пътищата, които изминават думите. За Мазния четвъртък на полските традиции фаворити са членовете на семейството, приятелите... Тъкмо към тях на първо място полските домакини изразяват своята обич . По стародавна традиция в кухните се замесват огромни количества тесто, които се превръщат в изкусителни понички и, разбира се, в задължителните хрупкави фаворки. Сладките панделки са символ и на ангелските криле, защото са крехки и чупливи. Спазва се поверието, че на Мазния четвъртък всеки трябва да се изяде поне една фаворка, за да е щастлив през цялата година.
Някога в много от селищата празникът се провеждал в местната кръчма, сред масово веселие, лудории, шеги, закачки и бурни танци: обертаси, мазурки, краковяци, от които чак трябвало да хвърчат трески по пода. Танцьорите имали и друг мотив да скачат колкото може по-високо, за да расте и реколтата все по-нагоре и да става по-богата.
Къде и как у нас може да се види празникът Мазен четвъртък? Кога се провежда тази година? Какво още включва интересната и съхранена във времето полска традиция? Чуйте в звуковния файл разказа на директора на Полския институт в София, Ярослав Годун.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35

Как се "отглеждат" иновации

На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..

публикувано на 20.02.25 в 08:54