Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Златни пътеки на българската археология

БНР Новини

Каквото и да говорим, почитателите на археологията обичат да гледат златни находки. В това отношение поредната десета изложба „Българска археология“ няма да ги остави равнодушни! През изминалия сезон родната археология наистина премина по златни пътеки: и в прекия, и в преносния смисъл на думата. „Може би най-златната година“ - обобщава резултатите доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей при БАН.
Има ги и материалните находки от златни предмети. Но от особена важност се оказват данните, че проучванията са същинска златна съкровищница на познанието! Дори да вземем само няколко, достатъчно показателни примера. Трудът на екипите, работили при пещерата Козарника, е изключително благодатен : в праисторията да се попадне на предмети, които имат характер на истинско серийно производство, е удивителен късмет и щастие за всеки учен! Сезонът бе щедър на резултати и към проучвателите на солодобивния комплекс при Провадия. За учените отдавна е ясна връзката между най-старото обработено злато на света от Варненския халколитен некропол и добива на сол при Провадия. Древните хора , обитавали нашите земи, са приемали златото с мъдрост : то е престиж, но същинското богатство е солта. Тя е жизнено важна. Без нея няма оцеляване!
Златните пътеки на познанието водят и до днешен Созопол, някогашната красавица Аполония. Златна е и пътеката към Деултум, който спокойно може да се нарече „първообраз на Бургас“.
Поредната блестяща пътека в развитието на историята и на обществените отношения отвежда на югозапад, до изумителната Хераклея Синтика. В отделни предавания ще ви запознаем с всички проучвани 18 обекта, илюстриращи развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 40 000 г. пр. наше време) до Средновековието.
На 14 февруари, с участието на 14 музея от страната, българските археолози ще си направят отличен подарък за своя професионален празник и ще поднесат поредната приятна изненада на посетителите, с представянето на най-интересните и впечатляващи открития и проучвания от изминалия активен археологически сезон. Изложбата може да бъде видяна от 15 февруари до 19 март 2017 година в залата за временни изложби на Националния археологически институт с музей при БАН. Чуйте в звуковия файл какво разказва доц. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ при БАН.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35

Как се "отглеждат" иновации

На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..

публикувано на 20.02.25 в 08:54