Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Елиа Казан за Тенеси Уилямс: Всичко от живота му е в пиесите му и всичко от пиесите му е в живота му

БНР Новини
Тенеси Уилямс в Париж през 1959 г.
Снимка: Gisèle Freund
Тази неделя в „Радиотеатър след поунощ“: Тенеси Уилямс и „Нещо неизречено“. Пиеса за две жени: едната е успяла, богата и вече посивяла, а другата не е богата, нито успяла, на всичкото отгоре косите й са посребрени не с императорски сив цвят, а с нещо като мръсно бяло, с нещо като позацапано. Сивият  цвят на победата и сивият цвят на забравата... Но тези неща стават видими само когато мълчанието между двама души е продължило прекалено дълго. И се е превърнало в непроницаема стена между тях. И е белязало победителя. И е белезяло победения. А Тенеси Уилямс добре е разбирал от победи и поражения – вървели са ръка за ръка през целия му живот.
Истинското му име е Томас Ланиер Уилямс III. Роден е през 1911 година в Кълъмбъс, Мисисипи. Баща му е бил търговец на обувки и алкохолик, а майка му е била южняшка красавица и властна, невротизирана жена. Тенеси Уилямс е бил много привързан към по-голямата си сестра, която е страдала от психическо заболяване. Макар че не точно „Стъклената менажерия“ /пиесата, която отразява като в огледало болезнения свят от детските му години/ му носи първия Пулицър, точно тази е пиесата, която му отваря вратите към успеха. Пиесата за обсебваща майка, която не иска да живее в реалността и бяга в миналото, за болната й дъщеря, която се учи да живее с болестта си и мечтите й непрекъснато я предават, за младия Том... образа на младия Тенеси Уилямс.
Преди това обаче нещата не вървят гладко. До успеха на „Стъклената менажерия“ Тенеси Уилямс пише много, работи всякакви черни професии, за да се издържа, изтощава се от преумора, но единственият му успех е наградата от Фондация „Рокфелер“ (1000 долара) за пиесата му „Война на ангели“ – пиеса, която поставят в Бостън. След провала й драматургът се мести в Ню Орлиънс, за да стане част от Федералната програма на президента Рузвелт, която помага на актьори, музиканти и писатели по време на Голямата депресия.
През зимата на 1944 година „Стъклената менажерия“ е поставена в Чикаго, а след успеха там представлението се мести в Ню Йорк, където веднага става хит на Бродуей, а пиесата печели наградата на театралните критици в Ню Йорк. Следва шедьовърът „Трамвай „Желание“, който му донася първия Пулицър и се превръща в една от най-любимите пиеси на световния театър. Драматургът печели втория си Пулицър с „Котка върху горещ ламаринен покрив“.  Но Тенеси Уилямс има особено мнение по въпроса за успеха и пише:  „... обществената личност, която сте вие, а също и „името“, което сте си създали, не са нищо друго освен една фикция, сътворена от огледалата. А единственият някой, който заслужава да бъде, е онзи незабелязан самотник, съществувал от започването на вашия живот“.
Личният живот на драматурга е низ от крушения, но не това остава за поколенията. Завинаги на човечеството ще принадлежи всичко, което е написал, майсторството на написаното, изключителният му талант да достига до най-скритите, най-дълбоките, най-тънките и най- съкровените кътчета на човешката душа.
Благодарим ти, Томас Ланиер Уилямс III. Благодарим ти, южняко! И нека чуем „Нещо неизречено“.
Участват артистите: Татяна Лолова и Мая Бабурска.
Режисьор: Румен Томов.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Дългият път на деня към нощта" от Юджийн О'Нийл в четири части по програма "Христо Ботев"

Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...

публикувано на 31.01.25 в 08:00

In Memoriam: Валя Бояджиева

Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..

публикувано на 28.01.25 в 15:48
Колаж: Теодор Иванов

За да се роди, поетът трябва няколко пъти да умре – Жан Кокто

Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..

публикувано на 24.01.25 в 08:00

Премиера на "Монетата" в Радиотеатър

Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..

публикувано на 15.01.25 в 16:35

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..

публикувано на 01.11.24 в 16:15