Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

По дигиталната нишка на АРИАДНЕ

БНР Новини
Помните ли древногръцкия мит за влюбената в Тезей Ариадна, която му дала кълбо вълнена червена прежда? На пръв поглед - що за подарък?! Особено като се има предвид трудната задача на Героя: да убие кръвожадния Минотавър, който обитавал Лабиринта на цар Минос в двореца Кносос. Дори да се справел с чудовището, съществувала реална опасност Тезей да се изгуби и никога да излезе навън. Изглеждало безнадеждно, но умната Ариадна намерила неочакван вариант. Докато навлизал в Лабиринта, Героят постепенно размотавал кълбото. А след като се справил с Минотавъра, по обратния път следвал червената нишка и стигнал до изхода . Оттогава изразът „нишката на Ариадна” Снимкасе използва като находчиво решение в сложна ситуация с много условности. Името се среща като Ariadne; Ariane; Αριάδνη; Ariádnê. Вероятно забелязахте приликата с АРИАДНЕ от заглавието. Само че проектът ARIADNE се пише с главни букви, тъй като идва от Archaeological Research Infrastructure for Archaeological Dataset Networking in Europe. Участват партньори от 24 научни и технически организации от 16 европейски страни (Италия, Великобритания, Холандия, Германия, Гърция, Австрия, Ирландия, Швеция, Испания, Словения, Унгария, Кипър, Чехия, България, Румъния и Франция). Това е Европейски проект по Седма рамкова програма България е представена от Националния археологически институт с музей при БАН, чрез Автоматизирана информационна система "Археологическа карта на България". Дигиталната карта има изключително важна роля за опазване на археологическото наследство, особено с оглед на различни инвеститорски и инфраструктурни проекти. Това е продукт без аналог, единодушни са специалистите от областта на историята, археологията, културата, икономиката, съвременното строителство. Така ARIADNE осигурява транснационален достъп на учени до данни, инструменти и ръководства, създава уеб - базирани услуги, основани на общоприети интерфейси. Всички данни вече са събрани в портал, достъпен през интернет, където те са преведени на английски език. Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България” непрекъснато се допълва и обогатява с информация. Трудът е огромен. В картата са нанесени около 20 000 значими обекта, но те са едва 1/10-та част от около 200 000 обекта на територията на цялата страна.
Краят на годината е време за равносметка, „сверяване на часовниците“ , поглед към най-близките и най-важни задачи през 2017-та година. От 8 до 10 декември 2016 година в НАИМ при БАН се провежда Работна среща по въпросите на наличната обработена информация, дейността на регионалните координатори по места, представяне на методиката на теренни издирвания с оглед актуализацията на данните и новия софтуер. В духа на съвременните технологии, пътят за популяризиране в Европа на значими български археологически обекти вече преминава по дигиталната нишка на Ариадне. Още подробности можете да научите от разказва в звуковия файл на доц. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ при БАН.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35

Как се "отглеждат" иновации

На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..

публикувано на 20.02.25 в 08:54