Събрани накуп в няколко последователни полунощни часове, тези автори, освен пряка наслада и размисъл върху цялата грамада от интерпретации, анализи, изумителни биографични факти, списъци на награди и хипотези на литературни критици, които са предизвикали с присъствието си в драматургията, радиото и радиодраматургията на Европа през 20-и век, съвсем естествено провокират и към сравнение на едното произведение с другото, което може да се получи прекрасно след внимателно слушане. Идеята за говорене и слушане, за Устата и Слушателя, както е при Бекет в „Не аз“, за диалога, който докарва до степен на подигравателност клишетата и постните ежедневни фрази, за диалога като липса и невъзможност за комуникация, за отражението на живота и човека в начина на говорене и изопачеността на това отражение, всичко това ще бъде представено от Радиотеатъра в няколко смели и екстравагантни продукции.
В понеделник, 21 ноември „Щастливи дни“ от Самюел Бекет/Samuel Beckett постановка от 1994 година на Гриша Островски с участието на Татяна Лолова, Петър Пейков, Чавдар Монов и самият Гриша Островски като авторът-разказвач. Премиерата на пиесата е била на 17 септември 1961 г. в Ню Йорк. Самюел Баркли Бекет е ирландски драматург, поет, новелист и театрален режисьор, който пише на английски и френски език еднакво свободно и прекарва по-голямата част от живота си в Париж. Автор е на цяла поредица едноактни пиеси за радио и актът на комуникация е централна тема на много от неговите текстове. Честият рефрен на Уинни от Щастливи дни „О, това е един щастлив ден!“ в изпълнението на Татяна Лолова е една от ключовите фрази в съкровищницата на радиотеатъра в България.
Вторник, 22 ноември „Не аз“ от Самюел Бекет, документален запис на Радиотеатър на живо в Първо студио на БНР от 2005 г., постановка на Иван Добчев, сценография на Станислав Памукчиев, музика на живо на Асен Аврамов с участието на Жорета Николова, Снежина Петрова и Вяра Табакова. Този кратък драматичен монолог е написан в продължение на 10-ина дни през 1972 г. от Самюел Бекет. Премиерата е в рамките на „Самюел Бекет Фестивал“ в Lincoln Center, в Ню Йорк на 22 ноември 1972 година.
Действащите лица са две: Устата и Одиторът/Слушателят. За ролята на Устата Бекет казва следното: Познавах тази жена в Ирландия. Знаех коя е тя – не тя, конкретно, като една конкретна жена, а като една от онези толкова много стари вещици, които се препъват надолу по пътищата, из канавките, покрай живите плетове. Режисьорът на първата постановка Алън Шнайдер поставил 10 въпроса на Бекет, които са показателни за неговото объркване. Бекет отговорил: И аз не знам къде е тя или защо точно по този начин тя прави това или онова, всичко, което знам, е в текста. Тя е чисто и просто сценична цялост, част от сценичното изображение и доставчик на сценичен текст. Останалото е... Ибсен. Обективният смисъл на думите изглежда има второстепенно значение в този стил на писане. Както Бекет е казал на актрисата Джесика Тенди, той се надявал, че пиесата ще работи по нервите на публиката, не върху нейния интелект и по време на репетициите казвал, прекалено много цвят, прекалено много цвят, което тя съвсем правилно изтълкувала като За бога, не играй!
Другият герой, Слушателят, е още по-странен. Публикуваните сценични инструкции говорят за действащо лице от неопределен пол, наричан по-нататък „Одитор“ и обикновено изпълнявано от актьор, който е с черна роба и може да бъде видян като неясен образ в лявата част на сцената. Когато Бекет участвал лично в постановката на пиесата, открил, че не може да постави Одитора на място, което да му хареса, и ето защо разрешил този герой да бъде пропуснат в някои постановки. Въпреки това, решава да не го изтрива окончателно от публикувания текст, и оставя въпроса дали това действащо лице ще бъде или не на преценката на отделните режисьори. Предполага се, че образът на Одитора е вдъхновен от образа на облечения в расо така наречен „интензивен слушател“, видян в кафене в Тунис, когато Бекет е бил в Мароко за един месец от февруари до март 1972 година. Биографът му Джеймс Нолсън предполага, че тази фигура се слива с остри спомени на Бекет от една картина на Караваджо, в която една стара жена стои отляво на Саломе, наблюдава обезглавяването с ужас, като по-скоро запушва ушите си, отколкото затваря очите си – жест, който Бекет добавя в постановка в Париж от 1978 година.
Иван Добчев постави този текст за/в 3 Усти: Жорета Николова, Снежина Петрова и Вяра Табакова. Въпреки всички дребни технически несъвършенства, които един запис на спектакъл на живо неизбежно притежава, горещо препоръчвам това аудио. Тук е и неговият афиш, който възникна от рисунката от Иван Добчев, направена като скица на сценографското решение на спектакъла.
Сряда, 23 ноември „Кралят умира“ от Йожен Йонеско, запис на спектакъла на Бургаския театър „Адриана Будевска“ от 1998 г. под режисурата на Борислав Чакринов и с участието на Йосиф Сърчаджиев, Артюн Минасян, Аглика Бояджиева, Димитрина Тенева, Антоанета Кръстникова и Николай Стоименов.
Четвъртък, 24 ноември „Затворниците от Алтона“ от Жан Пол Сартър, запис от 1994 година на режисьора Петко Джамбазов с участието на Леда Тасева, Лидия Вълкова, Васил Димитров, Николай Калчев, Радко Дишлиев.
Петък, 25 ноември „Линейката“ от Ги Фоаси, постановка на Юри Статков от 1985 година с участието на Маргарита Дупаринова, Леда Тасева, Мариана Аламанчева, Николай Джунов.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg