Средновековието е период от човешката история, който продължава да бъде окачествяван като „тъмни векове”. В тези тъмни векове обаче – освен че хората са живеели с всекидневните си проблеми, те са имали и потребност от духовни преживявания, от мисловни настройки за живота, за смъртта, за смисъла на битието. Особено се изострят тези нагласи в периода около 1000-та година, когато силно се разпространяват визиите за края на света, за края на времената, за настъпване на Второто пришествие, Апокалипсиса. Тъкмо на този проблем е посветена книгата на доц. Цветелин Степанов от СУ „Св. Климент Охридски” „В очакване на края: европейски измерения около 950-1200 г.”
В нея се разглеждат милиенаристките построения в писмените паметници на Византия, България, Русия, ислямския свят и др. Като особено трябва да се подчертае, че тези конструкции не говорят за свършека на времето, а за неговото качествено преустройство – Апокалипсисът слага началото на нова ера, когато богоизбраният народ ще получи Божието благоволение и ще му се въздаде според правдата и благочестието. Изобщо за средните векове в българската историография и културология се е писало малко, макар че в последно време книги по темата започнаха да се появяват – компетентни, експертни, интересни и четивни. Такава е и книгата на доц. Цветелин Степанов.
Събеседници: авторът на монографията, проф. Анисава Милтенова от БАН и проф. Георги Каприев от Софийския университет.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Поглед "Към звездите" отправяме с актьора Мариус Донкин преди откриването на XV Международен театрален фестивал за монодрама на сцената на Сити Марк Арт..
Кога политиците се вглеждат в критичните към тях медии и започват да ги посочват, гонят от пресконференции, хулят и пишат закони срещу тях, коментира в..
"Детски шедьоври от велики писатели" е популярната книжна поредица, в която илюстрациите и литературата си партнират. Малко известните текстове на известни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg