Вероятно думата, която най-точно обхваща необхватната творческа фигура на Юлия Огнянова, е Свобода. И тази дума сякаш е най-подходящата за Деня на будителите. Затова на 1 ноември ви предлагаме извънредно излъчване в празничната програма на програма „Христо Ботев“ - „Дядо Славейкови бивалици-небивалици“ – радиовариант по едноименната театрална клоунада на Юлия Огнянова.Юлия Огнянова си тръгна преди месец от този свят, надживявайки тримата режисьори от прословутата „бургаска четворка“ – Методи Андонов, Вили Цанков и Леон Даниел. В личен разговор ми е казвала, че ще живее 84 години. Живя 93. Към смъртта се отнасяше както и към живота – свободно и с уважение. За театъра можеше да говори часове, дни, месеци и години и винаги да изрича същественото. Казваше, че спектакълът трябва да гръмне като шампанско, но до този гърмеж пътят беше дълъг, експериментален и често съпроводен с актьорски сълзи. Тя не фиксираше, тя раждаше в момента. Беше неумолим боец за висок естетически вкус. Никога не е кокетничела с конюнктурите, сменили се не един път в периода на дългото й човешко съществуване от гледна точка на човешките мерни единици, но кратко – от гледна точка на загубата на творец от нейния ранг, с който една нация може само да се гордее. Завършва театрознание в ГИТИЗ, Москва. Дебютира на бургаска сцена с пиесата на Иван Пейчев „Всяка есенна вечер“ през 1959 г.
През 1984 година Юлия Огнянова създава драматизация за театрална клоунада по Петко Р. Славейков – компилация по диалози на П.Р.Славейков. За първи път тя претворява сатиричната му публицистика на сцената на Сатиричния театър по времето, когато директор е бил Младен Киселов. Въпреки неговото разрешение, се намесва цензурната комисия, която спира спектакъла. Недялко Йорданов, тогава директор на Бургаския драматичен театър, натоварва декорите, за да ги закара в Бургас, където спектакълът все пак вижда бял свят.
В деня на будителите Радиотеатърът с удоволствие ви предлага да чуете „Дядо Славейкови бивалици-небивалици“ – в памет на Юлия Огнянова и в памет на всички будителски гласове, които винаги ще пробиват тъмнината със светлината си.
Участват артистите: Вели Чаушев, Сава Пиперов, Иван Балсамаджиев, Живка Ганчева, Латинка Петрова и Веселин Цанев.
Режисьор – Илия Атанасов.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg