Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Инж. Зеки Малунски: Програмистът е творец, който създава програми, улесняващи живота на хората

БНР Новини
Снимка: личен архив

На 4 октомври 1903 година е роден Джон Атанасов. Причината в България да отбелязваме деня на информационното общество и празника на българския програмист и да поканим за коментар инж. Зеки Малунски, работещ в сферата на компютърната сигурност и същевременно хоноруван асистент по програмни езици и бази данни в Техническия университет в София. Програмист означава създател на компютърни програми, за което се изисква човек да притежава талант, креативност, 100-процентова съсредоточеност и да обръща внимание на всеки детайл и разбира се отговорност, тъй като всичко трябва да бъде пресметнато, подредено и изчислено.
Проучване на HackerRank представя по различни критерии 100-те държави с най-добри програмисти. В топ десет попадат държави само от Европа и Азия, като на първо място е Китай, а България е на 12-то място. Но това е подредбата по всички критерии. Това, с което може да се похвалим, че по критерия език за програмиране, в езика Java, който води всички класации за най-популярен език за програмиране, България е на трето място в класацията. Т.е. ние имаме едни от най-добри Java програмисти.

Зеки Малунски коментира, че за съжаление имаме доста български програмисти, които се реализират в чужбина. Аз самият имам много приятели и познати, които се реализират в чужбина. Те отиват да работят в големите компании, защото един програмист обича предизвикателствата или в страните, където заплащането е по-голямо. Хубавото е, че напоследък все повече и повече намалява тенденцията на реализация на програмистите ни в чужбина – те се реализират тук – от една страна в българските компании, които пишат основно софтуер за държавната администрация и големите институции в страната, а от друга в чуждестранни фирми, който имат офиси в България. И това е така не само защото данъците, заплатите и стандарта на живот тук са по-ниски, а най-вече защото имаме много добри програмисти.

У нас средната заплата на програмиста е около 3000 лева, а изпълнителните директори и управители в бранша взимат по 7 – 8000 лева, дори достигат до 15000 лева в най-големите компании. Интересна е една статистика на компанията PayScale и Международния валутен фонд, според която българските програмисти са на четвърто място в света по заплащане. България изпреварва някои страни от Европа като Португалия, където заплатата е 1000 евро, конкурираме се с Гърция, Италия и Испания, където заплата е 2000 – 2500 евро. А най-високо е заплащането в Канада, САЩ и северните страни от Европа.
На въпроса какво прави българското правителство за ИТ специалистите и програмистите в България Зеки Малунски отговори: Не бих искал да коментирам цялата картина, за това което прави правителството за развитието на IT бранша в България, като чужди инвестиции, стимулиране на IT бизнеса, образованието на IT специалистите и т.н. тъй като това не е моята област и не бих бил изчерпателен. Но бих искал да засегна един проблем, който макар да е една част от пъзела, който за някого може да изглежда малък всъщност е съществено важен за страната ни, а това е привличането на подготвени и добри IT специалисти в Държавната администрация и заплатите им. Тук правителството има какво да направи и то трябва да го направи много скоро, защото тази промяна е закъсняла с повече от 15 години. В началото на това лято вицепримиера Румяна Бъчварова предложи законови промени, с които въвежда четири нови длъжности в класификатора на държавната администрация за IT специалистите. За тях се предвижда заплащане между 1300 и 2100 лв. В сравнение с частния сектор, това все още не е напълно конкурентно, но е една добра крачка и трябва да се работи още в тази посока, защото все повече намалява броя на хората, които работят за каузата и за това да се чувстват полезни на обществото и държавата ни.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Възрастните хора и дигиталните медии и обучение

По-уязвими ли са поколенията, израснали преди интернет, към фалшиви новини, пропаганда, конспиративни теории и здравна дезинформация?  Конференцията "Информацията има значение: Практики за повишаване на дигиталната и медийна грамотност на възрастните", организирана от фондация "Глобални библиотеки" - България , беше посветена на..

публикувано на 19.10.24 в 16:54

Рабиша, селото в което се живее трудно

Село Рабиша се намира в община Белоградчик, област Видин и е известно с пещерата "Магура", която се намира на 3 километра от селото и с най-голямото по площ вътрешно езеро у нас – Рабишкото езеро. Според последното преброяване в Рабиша живеят 245 човека. Преди 90 години жителите на селото били 1296. Църквата "Свети пророк Илия" е построена..

публикувано на 19.10.24 в 08:15
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

За дискриминацията – тормоз, преследване, подбуждане

В рубриката "Съветите на адвоката" на юридическото предаване "Законът и Темида" д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски", член на Комисията за защита от дискриминация, дългогодишен консултант на предаването, отговаря в ефир на слушателски въпроси. Петър Ненов, София: С оглед на обстоятелството,..

публикувано на 18.10.24 в 15:00

Персонализирана терапия за рак: Български изследовател сред водещите млади учени на света

Иновативното проучване на лечение на рак на гърдата, ръководено от д-р инж. Веселина Узунова, ѝ донесе място сред топ 30 финалисти в световния формат на Програма "Най-изявените млади личности на света" за 2023 г., организирана от Международната младежка камара – България (JCI Bulgaria). Проучването ѝ в областта на туморната нанотераностика следва..

обновено на 18.10.24 в 12:40
адв. Петър Николов, Анелия Торошанова, адв. Елка Пороминска и адв. Деян Драгиев (от ляво надясно)

Противоречат ли на правото на ЕС промените в Закона за адвокатурата?

Противоречат ли на правото на ЕС промените в Закона за адвокатурата? Какви изисквания има нормативната уредба на Европейския  съюз по отношение на защитата на важни, според договора на функционирането на ЕС, принципи и права, във връзка със съдебните разноски и възнагражденията на адвоката? За справедливата и балансирана законодателна уредба – една..

публикувано на 18.10.24 в 12:35