Като всичко останало, и съвременната българска пиеса в началото на 90-те години на миналия век претърпя катаклизъм. Предишният начин на писане замлъкна, а новият започна да търси себе си. В началото се занимаваше основно със злободневието на прехода. Тогава из пиесите мрачно бродеха скитници, бездомници, клошари - често зле преброждаха страниците, без да намират метафората, обобщението. В същото това време обаче се утвърди и вкусът към класическата пиеса и психологическата българска драматургия зае мястото, което й се полага. Появиха се и опонентите й - къде с основание, къде само с претенции за новаторство. Като цяло беше объркано, неясно и постепенно от хаоса започнаха да се разрояват различните жанрове. Родиха се комедии и дори исторически драми. Броят на българските пиеси многократно се увеличи, уви - за сметка на качеството им. Изведнъж или постепенно, работа на театралните изследователи е да отчитат амплитудите, българската драматургия поевтиня и започна да обслужва един по-нисък вкус. Смисълът й се заизмерва с продадени билети, а като всяко изкуство, и тя не може да бъде претеглена, опакована, продадена. Тоест може, но на цена, която я обрича да не бъде изкуство.
Сега пиеси, текстове за театър и какво ли още не се поставят не само в държавните театри, но и в общински театри, частни трупи, галерии и гаражи. Лошо няма. Нека да има театър. Въпросът е какво гледаме. И ако за една част от изброените места, където се прави театър, държавната ни културна политика не носи отговорност, то тя със сигурност е отговорна за държавните театри. Когато там навлиза лошият вкус, тогава имаме и реален проблем. Днес поевтиняването на темите и езика на театъра се счита за доходоносно. Измерва се с продадени билети. Насърчава се. Дори се дава субсидия за първа постановка на нова българска пиеса, което е похвално, не е похвално обаче, че се прави еднокранто. Това лишава пиесите от по-нататъшен живот. Писането девалвира. Драматургът трябва да пише пиеса всяка година, ако иска постановки, но качеството на писането всяка година е съмнително. Липсата на втора, трета, четвърта и т.н. постановка на една пиеса води до липсата на откроими заглавия. Липсата на откроими заглавия пък прави невъзможно създаването на българска класика.
Елементарното писане е грешка. Грешка е и мнението, че то вкарва публика в салоните. Дали наистина публиката търси евтинии или театърът ни създаде евтина публика, адекватна на начина, по който той изглежда в последните години.
Много въпроси, на които лесно може да се отговори. При добро желание и при завръщане към смисъла на изкуството, което е мисия и единствено душевно-духовна инвестиция.
Смея да твърдя, че Радиотеатърът във всички времена се е придържал именно към идеята за качествено и високо изкуство. И сега Радиотеатърът създава и съхранява най-добрите образци на съвременната българска драматургия. Това е основната му отговорност, която се опитваме да следваме без компромиси. Затова и тази седмица ви предлагаме:
Понеделник, 22 август
„Или когато влезеш в банята” от Иван Кулеков и Пепа Витанова
Вторник, 23 август
„Изнеси ме на горната земя” от Боян Папазов
Сряда, 24 август
„Прозорецът на Йонеско” от Елин Рахнев
Четвъртък, 25 август
„Една добра жена в една лоша зима” от Пламен Дойнов
Петък, 26 август
„Гласове, птици, сънища” от Златомир Златанов
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg