Това толкова подценявано и едновременно възхвалявано българско село продължава да е безценна съкровищница на памет и традиции. Ястия, като Чипровски обге, Куткус, който се прави както в гоцеделчевското село Брезница, така и целия район на Сатовча, и още много други типични местни храни няма да откриете в менюто на заведенията в нашите курорти, нито в градовете ни, пълни с всякакви „вериги” за бързо хранене. Затова пък са естествена част от всекидневието на местните хора. Зеленото сирене от Черни Вит, Бял мъж, който предците ни непременно слагали на трапезата за Петровден, баницата Дзива от Поповяне и стотици забравени вкусове и ухания, обаче, рискуват да останат непознати за нашите деца и техните бъдещи поколения. Светът върви към унификация, но ние все още имаме шанса да запазим тази изчезваща, като селата ни, памет. Можем да я съживим, започвайки от съхраняване на ресурса: опазена чиста природа, уникални породи, ценни билки, здравословни кулинарни навици и рецепти, жив фолклор, обичаи, традиции. За туризма това са приходи с голяма възвращаемост. Въпросът е: как да се направи? Заедно с депутата в Европейския парламент Момчил Неков оглеждаме възможностите за комплексен подход и решения. Календарът на традиционните летни прояви е богат на събития: събори и ритуали за Еньовден, Видовден, Петровден. В Етъра, в троянското село Балканец или в самоковското село Поповяне, в пловдивското Ягодово празниците имат свой, открояващ се облик.
Във Врачанския Балкан районът около пещерата Леденика, стана център едновременно на три празнични повода, кой от кой по-ярки: 10-ти Балкански пещерен сбор, Първи врачански фолклорен събор и Северняшка сватба със съвсем истински младоженци: Катя и Ангел Петрови. Но, както всяка история, и тази сватба в народни носии има своята изключително любопитна, скрита за очите на другите част, за която разказва Велизар Илиев. Когато започва да се готви за сватбата като гост, му се налага да извърви една старинна и красива паунова пътека. По-добре чуйте историите, за да „сглобим” заедно магичната картина от неповторимия живот на българското село.
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg