Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българският Сребърен век - културен възход всред политически тежки години

БНР Новини

В българската история периодът от края на XIV-началото на XV век сме свикнали да четем през мрачните политическо-военни събития, връхлетели Второто българско царство, унищожили го и за дълго лишили българския народ от държавен суверенитет. Годините са мрачни, без съмнение, но съществува един парадокс: точно в разгара на погубването на българската независима държава в нейните предели се заражда едно културно-църковно движение, опиращо се на исихасткото учение на Григорий Палама, превърнало Търновград, тогавашната престолнина, а и околностите ѝ, в място на литературен разцвет, обединено под общото наименование: „Търновска книжовна школа”. Тогава Патриарх Евтимий излага своя нов стил на „плетение словес“, тогава се предприема правописна реформа, препревеждат се църковни книги и се пишат жития съобразно препоръките и каноните, зададени от Симеон Метафраст. Този период от българската църковно-културна история учените назовават „Сребърен век” и в него блестят имената на Патриарх Евтимий, Константин Костенечки, Киприян Българин, Митрополит Киевски, и особено неговият племенник Григорий Цамблак, също Киевски Митрополит, който предвожда православна делегация на Констанцкия събор (1414-1418), изнасяйки пред участниците слово за помирение и единение на Църквите (февруари 1418). Всъщност българските църковни и културни деятели правят за тогавашния православен свят същото, което някъде половин век по-късно, след падането на Константинопол (1453) правят за италианските градове и особено за Флоренция избягалите от османския меч ромейски учени и просветители. На всички тези българи, забележителни исторически, църковно и културно люде, е посветен великолепният сборник със статии и научни изследвания „Сребърният век: нови изследвания” със съставител проф. Анисава Милтенова и издаден от ИК „Гутенберг”. Той съдържа изказванията от проведената на 10-11 май 2015 г. международна конференция, посветена на 780 години от възстановяването на Българската Патриаршия (1235), 640 години от интронизацията на Патриарх Евтимий (1375) и 600 години от провъзгласяването за Киевски митрополит на Григорий Цамблак. Конференцията (а съответно и сборникът) са благословени от Негово Светейшество, Патриарх на всички българи Неофит. Сборникът доклади съдържа изключително интересни и любопитни факти, изнесени от учени от седем страни (Англия, България, Германия, Гърция, Италия, Румъния, Сърбия), в които главната фигура на разискванията е Григорий Цамблак и особено неговото присъствие на Констанцкия събор, когато бива преодоляна Великата схизма в латинската църква.
За това негово участие, за самата личност на Григорий Цамблак и изобщо за българския Сребърен век в предаването „Премълчаната история” говорим с проф. Анисава Милтенова, съставител на сборника, проф. Климентина Иванова, изнесла доклад за патриарх Евтимий, и Джена Славова, изпълнителен директор на издателство „Гутенберг”. Ще се свържем с акад. Васил Гюзелев и с проф. Мария Спасова от Великотърновския университет.



Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35

Как се "отглеждат" иновации

На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..

публикувано на 20.02.25 в 08:54