В българската история периодът от края на XIV-началото на XV век сме свикнали да четем през мрачните политическо-военни събития, връхлетели Второто българско царство, унищожили го и за дълго лишили българския народ от държавен суверенитет. Годините са мрачни, без съмнение, но съществува един парадокс: точно в разгара на погубването на българската независима държава в нейните предели се заражда едно културно-църковно движение, опиращо се на исихасткото учение на Григорий Палама, превърнало Търновград, тогавашната престолнина, а и околностите ѝ, в място на литературен разцвет, обединено под общото наименование: „Търновска книжовна школа”. Тогава Патриарх Евтимий излага своя нов стил на „плетение словес“, тогава се предприема правописна реформа, препревеждат се църковни книги и се пишат жития съобразно препоръките и каноните, зададени от Симеон Метафраст. Този период от българската църковно-културна история учените назовават „Сребърен век” и в него блестят имената на Патриарх Евтимий, Константин Костенечки, Киприян Българин, Митрополит Киевски, и особено неговият племенник Григорий Цамблак, също Киевски Митрополит, който предвожда православна делегация на Констанцкия събор (1414-1418), изнасяйки пред участниците слово за помирение и единение на Църквите (февруари 1418). Всъщност българските църковни и културни деятели правят за тогавашния православен свят същото, което някъде половин век по-късно, след падането на Константинопол (1453) правят за италианските градове и особено за Флоренция избягалите от османския меч ромейски учени и просветители. На всички тези българи, забележителни исторически, църковно и културно люде, е посветен великолепният сборник със статии и научни изследвания „Сребърният век: нови изследвания” със съставител проф. Анисава Милтенова и издаден от ИК „Гутенберг”. Той съдържа изказванията от проведената на 10-11 май 2015 г. международна конференция, посветена на 780 години от възстановяването на Българската Патриаршия (1235), 640 години от интронизацията на Патриарх Евтимий (1375) и 600 години от провъзгласяването за Киевски митрополит на Григорий Цамблак. Конференцията (а съответно и сборникът) са благословени от Негово Светейшество, Патриарх на всички българи Неофит. Сборникът доклади съдържа изключително интересни и любопитни факти, изнесени от учени от седем страни (Англия, България, Германия, Гърция, Италия, Румъния, Сърбия), в които главната фигура на разискванията е Григорий Цамблак и особено неговото присъствие на Констанцкия събор, когато бива преодоляна Великата схизма в латинската църква.
За това негово участие, за самата личност на Григорий Цамблак и изобщо за българския Сребърен век в предаването „Премълчаната история” говорим с проф. Анисава Милтенова, съставител на сборника, проф. Климентина Иванова, изнесла доклад за патриарх Евтимий, и Джена Славова, изпълнителен директор на издателство „Гутенберг”. Ще се свържем с акад. Васил Гюзелев и с проф. Мария Спасова от Великотърновския университет.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg