Освен испанския Сан Себастиан, през 2016 полският град Вроцлав е избран за Европейска столица на културата. От 23 април, в продължение на цяла година, ще носи и титлата Световна столица на книгата. Историята на Вроцлав е многолика, както свидетелства и името му: на чешки Vratislav, на немски Breslau, на латински Vratislavia... Апетити на владетели и превратности на времето са го „местили” от държава в държава, а той си е оставал все там - на река Одра в Долна Силезия. Затова е наричан некоронована, историческа столица на Силезия. Градът е определян като необикновен и особен. Биографичната му пъстрота определено е предимство. От друга страна е предизвикателство: как да изглежда туристическият символ на Вроцлав.
Във всяко древно европейско селище ще откриете красиви стари сгради: катедрали, храмове, опера, кметството, внушителни паметници на личности, допринесли за неговата слава. Стана практика да се поставят и скулптурни фигури в естествен ръст, по улици и площади, като част от всекидневния живот. Но на един необикновен град му приляга необичаен символ! Като вроцлавските джуджета! Звучи несериозно? Преди повече от век Мария Конопницка пише: „Вярвате или не, на света има джуджета”. Вроцлавските, като повечето дребосъци от породата си, обичат да се крият от хората. Ако в Интернет-търсачката напишете „туристически символ на Вроцлав”, гномчетата може и да не ви се покажат. Но ако се поразровите, ще попаднете на добре опазена тайна. Всеки кореняк жител знае поне няколко истории: как Татко-гном основава града, как после, заедно с многобройното си семейство, помага на хората срещу Водния таласъм на река Одра, който пакости непрекъснато. На 1 юни 1987 г., когато митингите и масовите събирания са забранени от тогавашните власти, жителите на Вроцлав излизат, облечени като джуджета в оранжеви дрехи. С находчиво чувство за хумор заявяват: „Забраните важат за хората, не и за джуджетата!” Така Вроцлавското джудже добива политически символ. В памет на първата Оранжева алтернатива, след промените на същото място е поставена и първата фигурката на джудже. Постепенно идеята завладява града за нови миниатюрни скулптурки. Освен общината, в кампанията се включват магазини, различни обекти, представители на неправителствения сектор... Броят на джуджетата непрекъснато расте. Те са къде ли не: ниско на земята, увиснали по ръба на первази и стени, прегърнали стълбове, при фонтаните! Има специален сайт, в който са показани местата, оформени в тематичен маршрут. По него често сe правят състезания. Кой ще открие повече фигурки? Всяка от тях носи име: Туристът, (виж снимката вляво) е с карта в ръка. Щастливецът е доволен от живота. С ярки характери са Телефонистът, Програмистът, Мотоциклетистът, Носачът на фенер, Професорът, Водоносецът. Двойка Сизифчета се бори с непосилен товар. Младоженците, разбира се, са влюбени. Семейство джуджета бута бебешка количка. Има Ключар, Радиотехник, дори Нарцис... Фигурите са индивидуални и в композиции, с размер около 20-30 см. Аз лично успях да изброя към 316, но едва ли съм забелязала всички. Броих без лупа!... Видите ли джудже, каквото и да е то, потъркайте се в него. Казват, че носи щастие. На Вроцлав малките весели и добри гноми определено са донесли късмет.
За града, неговите забележителности и по-важни акценти от Програмите за Европейска столица на културата и Световна столица на книгата, разказва Ярослав Годун, съветник при посолството и директор на Полския институт в София. За превода съдейства Светла Каранешева от Програмния отдел на Института.
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg