Може би трябва да се осъзнаем, че в развитието на България дял имат мнозина братя-славяни, привлечени тук точно от идеята и усещането за общославянска солидарност и желание за помощ и подкрепа. Една от най-известните фигури сред тези наши будители след Освобождението през 1878 г. е на Константин Иречек. Пристига в страната фин, ерудиран, начетен и деликатен човек, когото тукашните условия, а още повече нрави озадачават и малко дори посплашват. Въпреки това Иречек устоява на вероятното появилото се намерение да си тръгне, заема поста главен секретар на Министерството на народното просвещение и престоява в нашата страна цели пет години. Дори за малко е министър по време на режима на пълномощията, оглавяван от руския генерал Казимир Ернрот. Дейността на Константин Иречек в България е ярък пример за едно противоречие (или по-скоро различия в развитието) в конструирането на младата държава: тя организира своите политическо-институционални устои по модела на тогавашната Руска империя (независимо от наистина напредничавата белгийска конституция, чийто модел е взет като образец от „строителите на съвременна България“), докато в своите образователно-културни темели възприема много повече от братята западни славяни, поданици на Австро-Унгарската империя, и най-вече от надошлите тук да помагат чехи. Може би точно това разминаване стои в основата на така и непреодоляното разминаване между политика и образование, държава и култура, институции и изкуство, наблюдавано и до днес в българската държава, независимо от многобройните ѝ превъплъщения. Така или иначе, Константин Иречек е сред хората, изградили у нас трайна и стойностна жажда за знание, стремеж да се разберем, да се открием, да се проучим. Класически са неговите монографии „История на българите“, благодарение на която всъщност той е поканен да ни помага в изграждането на държавността, двата тома „Княжество България“, да не споменавам неговия своеобразен дневник „Пътувания по България“, наблюденията в който си остават меродавни и до наши дни. Изобщо човек, дал ни много на нас, чийто образ обаче като че ли стои някак едностранчиво, еднообразно, еднопосочно – за Иречек се знае малко и то предимно от тесни специалисти; широката публика го помни май само от знаменитата визита на Бай Ганю Балкански в къщата на учения в Прага, описана с такъв хъс и майсторство от Алеко Константинов (прочее, нека да не забравяме, че тази среща е плод само на авторовото въображение на Щастливеца). Та тъкмо за непознатите страни от личността на Константин Иречек, неговата всеобхватна дейност и могъщ интелект бе темата на предаването „Премълчаната история“. За да успеем да достигнем до мащабите на неговото дело, ни помогнаха д-р Любомила Соленкова от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките, Марцела Забурова от Чешкия културен институт в София и Асен Владимиров – режисьор, сценарист и продуцент, един от малкото, изследвали и осъществили документални филми за дейността на чешкия интелектуалец (и на други чехи) в България заедно с непрежалимия наш гениален документалист Юлий Стоянов, също вървял плътно и с респект по стъпките на Константин Иречек.
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Кога политиците се вглеждат в критичните към тях медии и започват да ги посочват, гонят от пресконференции, хулят и пишат закони срещу тях, коментира в..
"Детски шедьоври от велики писатели" е популярната книжна поредица, в която илюстрациите и литературата си партнират. Малко известните текстове на известни..
Балет "Арабеск" ще зарадва публиката с новия си танцов спектакъл "Алиса в страната на чудесата" на 21 февруари от 19.00 ч. и 1 март от 17.00 ч. на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg