Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пенчо Славейков и Кръгът „Мисъл” - недосъстоялият се български литературен канон

На 27 април 2016 г. се навършиха 150 години от рождението на Пенчо Славейков - един от големите модернизатори и европеизатори на българската литература, култура, изкуство. Човекът, завършил в Германия, непрестанно обвиняващ тукашните си колеги във „фасулковщина” и неразбиране на световните културни процеси, но в същото време непрестанно утвърждаващ духа на българското, написал знаменитата студия „Българската народна песен”, създал българския епос „Кървава песен”, е нееднозначна, противоречива и особена личност, доста различна от онова, което сме свикнали да срещаме на културната сцена от онова време, а и не само тогава. В това е може би големият въпрос около личността на Пенчо Славейков: защо неговите и на хората около него модернизаторски усилия не постигнаха докрай целите си, защо на българското общество винаги сякаш му се налага да започва цивилизационните си проекти все от начало, все от нулата? Стои пред нас питането: щеше ли да бъде така, ако Господарката Смърт не се беше намесила и Пенчо Славейков - вместо да склопи за сетен път очи на 10 юни 1912 г. в Брунате, да получи Нобеловата награда от Шведската академия и така да се превърне в първия балканец и вторият славянин, неин лауреат? Щеше ли тогава за патриарх на българската литература да бъде окичен Иван Вазов, нямаше ли самият факт на световно признание изведнъж да изведе Пенчо Славейков именно като най-важния и най-значим български творец? И съответно дали пък тогава точно модерназиционните тенденции в българското развитие във всякакъв план - социален, политически, икономически, културен, нямаше да вземат връх над стагнационните, задържащи и забавящи движението на страната и народа напред, към принципите и нормите на европейското общество?
Всичко това са сложни въпроси, на които предаването „Премълчаната история” ще се опита да даде що-годе някакъв отговор с помощта на проф. Михаил Неделчев от Нов български университет, доц. д-р Пламен Антов от Българската академия на науките и Владимир Игнатов.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейбук


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35

Как се "отглеждат" иновации

На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..

публикувано на 20.02.25 в 08:54