Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Троянският ставропигиален манастир „Успение Богородично” – обител за утеха, извор на духовна енергия и просвета

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Само на десет километра от Троян, в живописния Орешак, на брега на река Черни Осъм, времето сякаш е с други измерения. Няма ги безизразните панели, нито небостъргачите, които да препъват окото. Наоколо – красива природа, гласове на птици, каменни основи, покрив от керемиди, помежду им се редуват бели зидове с дървени чардаци, градени на широко, а не както в полуделия от скорости и стрес съвременен наш вертикален свят. Там, в зелено-пъстрия уют на треви, цветя и дървета, сред огърлицата от старопланински върхове, ви очаква Троянската света обител.
Ставропигиалният манастир „Успение Богородично” е включен под номер 31 в списъка на най-популярните места за посещение у нас „100-те национални туристически обекта”. С книжка в ръка, с ентусиазъм да поставят поредния печат, обикновено по своя маршрут туристите планират и посещение в манастира. Доколко сме готови за такова „превключване”? Не е като в автомобила – с механична смяна на скоростите. Там ни очаква различен свят, с други правила, с друга речева стилистика. Какво означава ставропигиален?
Защо свеждаме глава още с пристъпването през входния праг? Какво изобразяват стенописите? Отивайки в Япония, при среща с традиционния за Страната на изгряващото слънце театър „Но” или „Кабуки”, попадайки на тамошни храмове и порядки, е обяснимо да не разбираме много. Но тук сме у нас, на родна територия, в земята на нашите предци, изграждали с надежда и любов същите тези православни църкви и манастири. Това е част от собствената ни памет, в която има изпитания, мъка, въжделения, вяра, споделена радост. Тук, върху икони и стенописи, ще открием обичайни за православния канон светци и библейски сцени. Но ще открием и редки сюжети: срещу олтара, на централно място са изобразени светите равноапостоли Кирил и Методий, софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски), образи на ктитори, дори автопортрет на самия художник Захарий Зограф. Една чистосърдечна хроника на епохата, послание, което днес стига до нас: храмът е място за искрена изповед, обител за утеха, извор на духовна енергия, упование в Бога и вяра в бъдещето.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35

Как се "отглеждат" иновации

На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..

публикувано на 20.02.25 в 08:54