Културата е онова, което остава, когато всичко друго е забравено. Думите са изречени преди повече от половин век от един голям френски историк и държавник – Едуард Ерио, който в свои произведения е отбелязвал и другото: че демократизмът на цивилизацията не бива да омаловажава и обезценява аристократизма на културата.
Неведнъж в историята тази максима, обаче е била забравяна или поне подлагана на изпитание по повод на паметниците на самата култура като част от историческата памет. От няколко години особено бурно това се случва и в нашето публично пространство. Поводът са безвъзмездно осигуряваните по Оперативна програма „Регионално развитие“ на Европейския съюз финансови средства за опазване и възстановяване на нашите древни старини – крепости, църкви, манастири. На единия полюс на спора в неговия иронизиран краен вариант остава крилатият призив „Да ги възстановим до зъбер и керемида, за да ги превърнем в привлекателни туристически атракции!“; на другия: отрезвяващото „Да опазим възможно най-цялостно оригинала, без да се заиграваме току така с историята, за да не ги унищожим въобще!“
Ще оцелее ли автентиката като духовно послание при ентусиазираното „подобряване на миналото“ по почина „да усвоим в кратки срокове тези пари“? Кога става дума за научна реставрация и консервация, а кога – за романтични идеализации, бутафорни фалшификати, хипотетични безпринципни имитации? Ще помага или по-скоро ще допуска „комплексарско“ фалшифициране на историята в нейните „клонинги“, отдалечаващи се кичовски от оригинала, новият закон за културното ни наследство по логиката „пари – стени – пари прим“?
Отговорите търсим заедно с доц. Стефан Белишки, вицепрезидент на Европейската конфедерация на реставраторите, доц. Миглена Прашкова, ръководител на катедра „Църковни изкуства“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и историка проф. Божидар Димитров.
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Тази вечер в Зала 1 на НДК в столицата е премиерата на документалния филм "Милен", посветен на журналиста Милен Цветков. Документалният разказ обхваща..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg