На 29 март в 1926 година се е родил големият български цигулар и педагог проф. Боян Лечев. Приживе името му се бе превърнало в институция, така мощно и категорично поставяше жалони, критерии на цигулковото изпълнителско изкуство. Още като съвсем млад музикант през 50-те години след завръщането си от специализация в Московската консерватория при проф. Ойстрах Боян Лечев даваше облик, стил, високо ниво на отговорност като концертмайстор във важен за Софийската филхармония период и освен това създаваше поколения цигулари с печата на школата „проф. Лечев“. Най-малко десетина от тях станаха концертмайстори на симфонични оркестри и оперни театри в чужбина с голяма традиция почти веднага след завършването си. Тогава – през 60-те, 70-те и 80-те години възможностите за специализация или дори майсторски курсове някъде другаде по света са доста ограничени. Това, което ги извежда на тези предни позиции, освен собствения им талант, е професионализмът, за който няма тайни или невъзможни неща в цигулковото свирене и отличните солистичните способности, развити в класа на проф. Лечев.
Самият той не държи на артистичния шум около себе си, не търси показност на своите изяви, посветен изцяло на сериозността и максималното отдаване, което изисква изпълнителското изкуство. Това го вменява самата музика, срещата с всяко произведение, независимо дали от класиката, от съвремеността или съвсем нова, неизвестна творба на български композитор.
Изкуството на цигуларя Боян Лечев остава не само еталон за музикантска честност и морал. В малкото останали негови записи, които споделят съдбата на други подобни неиздадени и забравени, сякаш за да се установи ексеприментално колко може да издържи една стара лента без да загуби невъзвратимо своето богатство, звучи непоколебима, мъжествена сила, съчетана с най-фина душевна енергия, излъчваща омайваща нежност без грам тривиален сантимент.
Щастливи са били българските композитори да могат да оставят в ръцете на Боян Лечев своите произведения за цигулка, някои специално посветени на него и тяхното дуо с пианистката Снежина Гълъбова.
Вторник, 29 март, от 19.30 часа
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg