Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великото преселение: кои са, какви са и къде са прабългарите и славяните

БНР Новини

В световната история съществуват събития, които – въпреки че тънат в мъгла и неяснота, в същото време могат много да дадат с препратки към настоящето. Едно такова събитие, според мен, е Великото преселение на народите, което, бих казал, наблюдаваме ако не в същите мащаби, то поне в сходни, и в настоящето. Какво да се прави, историята, както смята Ницше, не е нищо друго освен едно вечно завръщане. Ние обаче в предаването „Премълчаната история“ няма да се занимаваме толкова с Ницше, нито с вечното завръщане, колкото с нашите етнически прадеди, славяните и прабългарите, които в периода на Великото преселение също имат роля и присъствие. Повод за това дава книгата на историка от университета във Флорида, САЩ, Флорин Курта, по произход румънец, „Създаването на славяните. История и археология на Долнодунавския регион ок. 500-700 г.“
В изследването проф. Курта на базата на изворов, археологически, етимологически и етнологически материал издига тезата, че всъщност славяните не съществуват като единно етно-образувание, а са по-скоро създание на византийските историци. Заедно с това във фокуса попадат и прабългарите, които все още не можем да определим към кое точно степно-азиатско племе принадлежат – дали тюркско или пък ирано-аланско. Последните изследвания на български и чуждестранни учени застъпват втората хипотеза, покойният проф. Пламен Цветков беше горещ привърженик на първата. Изобщо съдбата и историята на степните народи от Великата степ са един от центровете на броя на предаването, тъй като хипотезите около народите скити, сармати, хуну, тюрки, авари, хуни, алани, узи, печенеги, кумани (половци) са не само многобройни, но и противоречиви. За да ни ориентират всред множеството теории и догадки, в предаването участват двамата преподаватели от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – културологът доц. д-р Цветелин Степанов, преводач на книгата на Флорин Курта и изследовател на древното (пра)българско минало, и доц. д-р Александър Николов от Историческия факултет, специалист по ранносредновековна българска история.




Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35

Как се "отглеждат" иновации

На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..

публикувано на 20.02.25 в 08:54