ПРОГРАМИ
en de ru fr es sr gr al tr ro
Eмисия новини
Споделете
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за Светлана Котленко

Автор:
БНР Новини
Много са спомените ми свързани със сценичните превъплъщения на Светлана Котленко. През 1983 имаше една великолепна постановка на операта „Атила“ на Верди и Светлана беше неотменна част от певческия състав. За жалост не са много документалните записи от стотиците спектакли, които тя е изпяла на сцената на Софийската опера. Помня я и като Норма, Турандот, Абигаиле. Помня и скромния, етичен и възпитан творец, който не парадираше с изявите си и работеше упорито, за да бъде винаги на на все по-високо певческо ниво.





Светлана Котленко е родена на 6 юли 1942 г. в Казанлък. Завършва софийското музикално училище със специалност пеене и ударни инструменти, а след това и софийската консерватория при Христо Бръмбаров. Печели петото общобългарското състезание за млади оперни певци и инструменталисти през 1969 г. и получава като награда двумесечна специализация в Сиена. След това продължава в учебния център на театър „Масимо“, Палермо. Част от обучението й са и участие в постановки на операта. По време на тригодишния си престой в Италия тя изпълнява мецосопрановите партии в постановки на театъра, сред които „Женитба“ на Мусоргски, „Нос“ на Шостакович. Участва и в концерти организирани от театъра в Сицилия и Тоскана. Да, артистичната кариера на певицата започва като мецосопран.





Сред твърде оскъдната информация за певицата попаднах на два отзиви от пресата през 1965 г.
„Светлана Котленко е мецосопран с лек център, стабилни гръдни тонове и блестящи височини... Котленко пее без всякакво напрежение, търси не силата, а изразността и това й помогна с успех да издържи тежката програма, която би затруднила даже опитни певци.“
„За мецосопрана Светлана Котленко се заговори миналата година на дебюта й на концертния подиум. Талантът, музикалната култура и сценичното очарование на младата певица спечелиха симпатиите на публиката и музикалната общественост.“





А тези критики са за концерти на певицата в зала „Славейков“ с песни от Чайковски, Рахманинов и Мусоргски в първата част и арии от опери на Росини във втората – „Отело“, „Пепеляшка“, „Севилският бръснар“, „Италианката в Алжир“, „Семирамида“. Партньор на певицата в тези концерти е бил пианистът Константин Станкович.
През 1971 г. Светлана Котленко печели сребърен медал на конкурса „Виоти“ във Верчели, Италия. След 1972 се връща в България и става солистка на софийската опера. Тя дебютира там като Турандот през 1974 г.





Звездата й на международната сцена изгрява през 1982 г., когато по време на турне в Париж се налага да замести разболяла се певица в постановка на „Набуко“. На следващия ден във вестник „Льо монд“ излиза отзив: „Светлана Котленко се защити много умело, дори забележително добре, превръщайки една дива Абигаиле, неудържима, с акробатична игра, със звучността на тоновете по маниера на Мария Калас и с изключителна виртуозност.“
След 1982 г. Светлана Котленко започва да получава покани от различни сцени по света, а отзивите от критиката са все така ласкави: „Българското сопрано показа блестящи резултати, голяма музикалност, стил в пеенето, силен, красив глас, зряла фраза и елегантност.“
„Една прекрасна артистка от класа!“
„С ролята на Одабела Котленко превзе най-запалената и безкомпромисна публика от този град в Италия (Парма)“
Както и в началото на певческата си кариера, успоредно с оперните изяви тя продължава да изнася и камерни концерти. Попаднах на кратки анонси сред които и един за концерт в зала „Славейков“ с песни на Роберт Шуман, Мануел Де Файя и Рихард Щраус с пианиста Атанас Атанасов. Годината вече е 1983 и тя все така всеотдайно отделя време и за малките форми.





Внезапно свършва животът й – на 4 февруари 1992. Преди това последната й роля, която тя е изпълнила, била Абигаиле – ролята, която й отвори пътя към световните сцени.
Записите, които ще звучат са дирижирани от Любен Пинтев, Руслан Райчев, Недялко Недялков, Борис Хинчев и Владимир Гяуров. Те са осъществени между 1967 и 1986 г.

петък, 5 февруари, от 23 часа

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
Програма Христо Ботев Музика Български изпълнители    Светлана Котленко
ВИЖТЕ ОЩЕ
Детският хор на БНР

Детският радиохор – сред финалистите на Международния хоров конкурс "Нека пеят народите" 2024

На 6 октомври вечерта от 20.00 часа българско време очакваме с трепет развоя от музикалната надпревара на "Нека пеят народите" – престижният международен хоров конкурс! Отново имаме български финалист и този път това е Детският хор на БНР с главен диригент маестра Венеция Караманова . Конкуренти на нашия състав са Хор на момичетата от Копенхаген..

публикувано на 05.10.24 в 16:50

"Медея" от Шарпантие за първи път в Парижката "Опера гарние"

Три века след нейното създаване, музикалната трагедия на Шарпантие – "Медея", намира своята майсторска интерпретация на сцената на Парижката "Опера гарние". Световноизвестният клавесинист, диригент, музиколог и педагог Уилям Кристи и основаният и ръководен от него ансамбъл Les Arts Florissants представят бароковия шедьовър. Постановката е дело на..

публикувано на 05.10.24 в 08:05

"Медея" от Марк Антоан Шарпантие, трагедия в пет действия и пролог

"Медея" е единствената опера, написана от Шарпантие за Кралската музикална академия. Либрето: Тома Корней. Премиера: Кралския театър в Париж на 4 декември 1693 г. Действащи лица: • Медея, магьосница – мецосопран • Язон, принц на Тесалия – тенор • Аркас, довереник на Язон – тенор • Креон, цар на Коринт – бас • Крьоз, дъщеря на Креон – сопран •..

публикувано на 04.10.24 в 09:40
Проф. Боян Лечев

Миговете вдъхновение на Боян Лечев

В петъчната вечер ще възкресим спомена за проф. Боян Лечев – изумителен цигулар, потомствен музикант и любим педагог за десетки свои ученици, които не могат да го забравят. Боян Лечев бе орисан да прокарва пътеки. Неистово го мамеше непознатото, като сонатата за соло цигулка на Прокофиев. Изпълни я за пръв път у нас преди 50 години. Големият..

публикувано на 04.10.24 в 08:25

Щефан Владар пред БНР: Най-важен в музиката е езикът

Роден във Виена, Щефан Владар е една от най-забележителните музикални личности на Австрия. Кариерата му го отвежда до най-големите музикални зали в света. Свирил под диригентството на Клаудио Абадо, Рикардо Шайи, сър Невил Маринър, Кристиан Тилеман, в изяви с Оркестъра на Академията на St Martin in the Fields, Баварския държавен оркестър, Кралския..

публикувано на 01.10.24 в 12:15


БНР Play


НАЙ-ЧЕТЕНИ В ПРЕДАВАНИЯ

Амир Горен: Ще запомня миризмата на кръв и омраза

Полковник Амир Горен, утвърден международен експерт по въпросите на антитероризма, ветеран от 8 войни, активно участвал в стотици бойни действия, който..

публикувано на 04.10.24 в 16:45

Защо пациентът и терапевтът трябва да "кликнат", или за важността на доверието в терапията

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" имахме удоволствието да разговаряме с д-р Ани Шкодрова – психиатър с дългогодишен опит и съосновател..

обновено на 04.10.24 в 12:27

121 години от рождението на "бащата на компютъра" – Джон Атанасов

На днешния 4 октомви се отбелязват 121 години от рождението на Джон Винсент Атанасов, известен като "бащата на компютъра". Роден в семейство на българин и..

обновено на 04.10.24 в 10:11
ПРОГРАМА
Слушай сега
Сутрешен осведомителен бюлетин

ПРЕДАВАНИЯ

А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я ...
ЗА КОНТАКТИ

Ел. поща: hristobotev@bnr.bg



Програми
Радио България
За БНР
Общи условия за използване на сайта | Политика за поверителност | Политика за "бисквитки"