Миговете вдъхновение на Боян Лечев

В петъчната вечер ще възкресим спомена за проф. Боян Лечев – изумителен цигулар, потомствен музикант и любим педагог за десетки свои ученици, които не могат да го забравят. Боян Лечев бе орисан да прокарва пътеки.

Неистово го мамеше непознатото, като сонатата за соло цигулка на Прокофиев. Изпълни я за пръв път у нас преди 50 години.

Големият майстор осъществи премиерите на родна сцена на още много други творби на класиците на ХХ век: Стравински, Бритън, Хиндемит, Шостакович… "Неописуемо е усещането, когато изпод пръстите ти се ражда музика с вътрешен заряд и идеи с точни послания.

Свиря само онова, което си заслужава", категоричен бе Боян Лечев.

Едва ли е от онези цигулари, които обезателно биха искали да попаднат в графата любимци на публиката. Сценичните трикове и звездният блясък не бяха по вкуса му. Имаше ли концерт обаче, празно място не оставаше. Вярваха му, защото умееше пределно ясно да представи своя възглед и да го защити блестящо. Проф. Лечев не бе просто инструменталист с превъзходни качества, а личност която обединява в себе си най-доброто и градивното от духа на една нация.

Често напомняше, че свири българска музика, откакто се помни. 

Поел нишката от своя учител Владимир Аврамов още когато бил на 10. А първото му участие в средата на 40-те години, като солист на Софийската филхармония ръководена от Саша Попов, е с концерта на Владигеров. Сам авторът е на пианото, когато Боян Лечев разучава цигулковата партия. През 1952 пък е премиерата на концерта от Пипков – първото произведение писано специално за великолепния цигулар. Тук той е съавтор в пълния смисъл на думата. С Константин Илиев пък дълго време са заедно на сцената: от средата на 50-те и през 60- те години в един от най-силните периоди в историята на Софийската филхармония. Помнят Боян Лечев като блестящ концертмайстор, който вдъхва изключителен респект – дясната ръка на главния диригент Константин Илиев.

През 1964 пише Дуо концертанте за цигулка и пиано – твърде сложна партитура, която авторът посвещава на Боян Лечев и съпругата му Снежина Гълъбова. След куп перипетии представят за пръв път творбата на Константин Илиев на престижния форум "Варшавска есен" с голям успех. И още една важна за Боян Лечев българска премиера: с Пловдивската филхармония ръководена от Добрин Петков свирят цигулковия концерт на Марин Големинов в Русе през 1969 година.

Проф. Лечев не обичаше записите. Твърдеше, че регистрациите не дават точна представа за истинската величина на артиста. "Истината е в залата!" припомняше често. И още: "На сцената се усещат най-осезаемо подводните камъни. Предпочитам живото дихание, непосредственото излъчване на артиста в миг на вдъхновение, независимо от всевъзможните пукнатини. Предпочитам го пред механичния, монтиран, доведен до изкуствено съвършенство запис."