Две трети от земната повърхност се поделят между пет гигантски водни басейна – Атлантически, Тихи, Индийски, Северен Ледовити или Арктически и обособеният като самостоятелен от Световната хидрографска асоциация през 2000-та година Южен полярен, известен още като Антарктически океан.
От тези, около седемдесет и един процента от площта на нашата планета човечеството на практика до момента е проучило едва около пет – на човек понякога дори му се струва, че „венецът на природата“ знае повече за Луната и Марс, отколкото за родината на своя живот. За сметка на това, Световният океан продължава неудържимо да се прегрява, окислява и задъхва, губейки непрекъснато кислород. Появиха се и първите морски пустини – бунища в океанската акватория. Черупките на някои морски животни вече буквално се разтапят в своя дом. Много корали и миди все по-трудно успяват „да построят“ своите скелети, а десетки градове, даже острови са заплашени от потъване в резултат на покачването на морското равнище. Свидетели ли сме вече на необратими процеси в хидросферата и какво можем да направим, за да спасим люлката, в която се е залюлял единственият, познат до сега в Космоса живот? Мутира ли океанската флора и фауна и какво се случва в нашето Черно море? Ще ни помогнат ли странните авангардни идеи за спасяване на океана, авторите на които допускат дори „наторяване“ с желязо и „погребване“ на въглерода в подземните кухини на изчерпаните нефтени находища? За отговорите на тези въпроси без „ах“ и „ох“ разчитаме на океанографа доц. Елисавета Пенева.
• 360 градуса: ихтиологът Тихомир Стефанов – кой е любимият вид пластмаса за ядене на зоопланктона?
• Вечният двигател: екотехнологът Асен Ненов – фитопланктонът, който цъфти, докато умира, а би могъл да се преражда в храна, в гориво и биофасади за бъдещите ни сгради.
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
Тази вечер в Зала 1 на НДК в столицата е премиерата на документалния филм "Милен", посветен на журналиста Милен Цветков. Документалният разказ обхваща..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" във Варна обяви създаването на нов театрален фестивал в морската столица. Първото издание на Черноморския театрален..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg