Снимките от миналото са свидетелства, от които черпим информация за онова, което се е случило и за хората, които са го случили. Да не забравяме, че портретът на Васил Левски, рисуван от Георги Данчов-Зографина, въпреки че той е познавал Апостола, се крепи на една фотография, разпространена, между другото, от имперските османски власти, когато са гонили Джингибито из пределите на султанството. Левски има седем познати снимки, направени някои в Белград, други в Букурещ, някои от българин – Иван Стоянович, други от румънец – Карол по де Сатмари, и благодарение на тях иконопиството на лика на Дякона се е превърнало в може би най-разпространеното художническо занятие. Но съществуват и много други снимки от миналото, на които са съвсем всекидневни хора с носиите си, с особената си нагласеност за фотото, които ни казват много за нравите, съдбите, а понякога и за клетвите български.
Първата съхранена фотографска снимка на българи е от 1842-1843 година. На портрета са фотографирани във Виена възрожденецът Тодор Минков с майка си. Фотографията вероятно е направена от българина Анастас Йованович. За съжаление, цялостна окомплектована история на развитието на българската фотография липсва, има само отделни публикации, които обаче не дават онзи така необходим плътен поглед върху структурирането и движението на фотографското изкуство. Това е една от причините предаването „Премълчаната история“ да се обърне към българската фотография, към нейното реализиране в тукашните условия, към пионерите и техните последователи, заложили по-нататъшното ѝ състояване. За тази цел в студио 38 на програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио за това говорят доц. Петър Абаджиев от Нов български университет и Цветан Томчев – изследовател на историята на фотографията в България, преподавател в Нов български университет.
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg