„В главната роля – два инструмента“. Влюбен във вълшебния звук на флейтата, Моцарт й посвещава не само солистичната партия в редица свои творби, но и последната си опера, написана в годината на неговата смърт. Сен-Санс пък е омагьосан от мощта на органовия звук и го вплита в архитектониката на своята Трета симфония.
Програма:
• Волфганг Амадеус Моцарт – Увертюра към операта „Вълшебната флейта”.
• Волфганг Амадеус Моцарт – Концерт за флейта в ре мажор KV. 314. Части: Allegro aperto; Adagio non troppo, Rondo. Allegretto.
• Камий Сен-Санс – Симфония № 3, оп. 78 в до минор „Органова“. Части: Adagio; Allegro moderato; Poco adagio; Allegro moderato – Presto – Maestoso – Allegro.
Диригент: Хория Андрееску.
Солист: Магали Моние, флейта.
С участието на Велин Илиев, орган.
Третата симфония на Камий Сен-Санс, известна още като „Органова симфония“, е може би най-артистичното и значимо произведение в кариерата на композитора. Тя е създадена през 1886 година. Всъщност симфонията не е написана за орган – просто при оркестрацията е използвана звучността на този инструмент. Самият Сен-Санс определя творбата си като „Симфония с орган“ и казва: „Дадох всичко, на което бях способен. Онова, което съм направил, никога повече няма да успея да постигна отново“. Очевидно композиторът е предусещал, че това ще бъде последният му опит в симфоничния жанр и е сътворил нещо като „история“ на собствената си кариера: в симфонията откриваме кактовиртуозни клавирни пасажи и бляскава оркестрация, типична за епохата на романтизма, така и катедралните звуци на могъщия тембър на органа.
Още при възникването на идеята за тази симфония, Сен-Санс възнамерява да я посвети на Ференц Лист, с когото го свързва близко приятелство. Годината на написване на творбата обаче съвпада със смъртта на големия унгарски композитор и Сен-Санс подписва произведението си с думите: „В памет на Ференц Лист“. Образът на Лист, неговият дух, буквално витаят над музиката на творбата. Този ефект се дължи не толкова на следването на традициите на листовския симфонизъм, колкото на въвеждането в симфоничната партитура на органа, символизиращ Лист-музиканта и Лист – абата (известно е, че на 54-годишна възраст Ференц Лист приема абатски сан, без да прекратява творческата си дейност). Малко преди споменатото събитие любимата на великия музикант Каролина Витгенщайн пише: „Винаги приличащ на Фауст и винаги изпълнен с надежда, но не и с вяра в собствените сили! Ти, Ференц, не обичаш да вземаш, ти обичаш да даваш. Ти даряваш на хората своята музика, сърцето си, възторга и верността си. А в замяна на това са ти нужни необозрими хоризонти, които да ти позволяват да вървиш напред. Ти си вечният Доктор Фауст, търсещ новото“ (из действително писмо на Каролина Витгенщайн, адресирано до Ференц Лист през 1852 година). На това послание Лист отговаря единствено с изкуството си, в което духовната музика е просто още едно от средствата, опит и начин да се обхване необхватното и да се обозре необозримото. Именно този листовски път озарява музиката на Сен-Санс.
Третата симфония на Сен-Санс е поръчана от Кралското филхармонично общество в Англия и първото изпълнение на творбата е на 19 май 1886 година в St James's Hall, под диригентството на автора. На 31 юли същата година Лист умира и Сен-Санс му посвещава симфонията. Половин година по-късно – през месец януари 1887 – той дирижира и френската премиера на своята творба.
Един от най-забележителните моменти в симфонията без съмнение е необичаният подход към инструментите: в различни моменти от партитурата са включени изпълнения на пиано на две и на четири ръце, както и орган. Симфонията е новаторска и по отношение на циклично-тематичния материал. Неслучайно тя е посветена на Лист – в нея Сен-Санс прилага листовския подход към тематични трансформации, така че отделни теми да се провеждат по време на цялата творба.
Макар да изглежда, сякаш следва традиционния четиричастен цикъл, и в много записи паузите да се правят именно по този начин, Третата симфония на Сен-Санс фактически е написана в две части. Очевидно композиторът е имал предвид да създаде мащабна двучастна симфония. Въпреки това в своя собствен анализ той отбелязва: „Независимо от факта, че е написана в две части, симфонията спазва традиционната четиричастна структура“.
Излезе най-новият компактдиск на консорт "Беншоа" с ръководител Андрю Къркман. Това е премиерният запис на Missa Scaramella от Якоб Обрехт в новореконструираната ѝ версия, създадена от музиколога и композитор Фабрис Фич заедно с Филип Уелър и Пол Колб. Месата на Обрехт върху италианската популярна мелодия Scaramella е достигнала до нас в непълен..
Оперният певец от турски произход Окан Сипахиолу, който живее в Италия, град Катания, се установява в оперния хор на града. Макар да завършва магистратурата си в Турция неговия живот е в Сицилия. Той ни въвежда не само в света на операта и нейния дом Италия, но и в специфичната техника "Александър", с която се занимава. Разказ за това какво..
1 октомври Свири Германският симфоничен оркестър с диригент Андрис Пога. 3.00 часа – Лили Буланже (1893-1918), "В една тъжа вечер" (D'un soir triste). 3.12часа – Анри Дютийо (1916-2013), Концерт за виолончело "Tout un monde lointain" (Цял един далечен свят). Солист: Анастасия Кобекина (виолончело). 3.40 часа – Владимир Кобекин (р.1947), Gaillarda..
Васил Казанджиев е една от най-ярките фигури на съвременната българска музикална култура, чието творчество е вдъхновение за поколения музиканти и ценители на изкуството. Забележителният български композитор, диригент и педагог ще бъде почетен с концерта "90 години Васил Казанджиев", който ще се състои в рамките на международния фестивал "Софийски..
С постановката на Клаус Гут, Виенската държавна опера празнува 100-годишнината от рождението на композитора със звезден състав – Асмик Григориан като Турандот и Йонас Кауфман като Калаф сред други. Главната роля е дебют и за двамата изпълнители. "Психологическият подход на Клаус Гут и великолепното дирижиране на Марко Армилиато се разгръщат във..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
"Библиотека "Седемте хълма" събира историческата памет на Пловдив и е своеобразна художествена хроника на града под тепетата", започва представянето си..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg