Горе-долу 100 години е дълъг отрязъкът от време, който този фичър „реставрира“ и „реанимира“ по своя замисъл. С оглед на общото течене и изтичане на времето това е мини прашинка и тотална илюзия, че можеш да обхванеш последователността на толкова много богати и бурни събития и толкова сложни и непредсказуеми криволици на живота на няколко поколения. С оглед на индивидуалното усещане за времето обаче, връщането назад и издирването на оцелелите късове история, памет и непосредствените конкретни малки свидетелства е сериозно и вълнуващо предизвикателство. Кой е живял преди мен, какво го е вълнувало, кое от всичко това продължава в мен, кой съм аз. Тук реставрацията и реанимацията, която аудио документалистиката предполага, е не само цел, но и път за постигане на една друга, по-скрита, но и по-съществена цел, а именно проследяването в развитие и естествено придружаващото това развитие осмисляне и задълбочаване. Историята на митарствата на Гърневи стана факт благодарение на любопитството и упоритите дългогодишни издирвания на един от тях, Иван Гърнев, който не се поколеба да ме направи съучастник и свидетел тях. Пред очите и пред микрофона ми се получи нещо респектиращо и уникално – българска родова история, която може да бъде проследена от 1827 година насам, при това българска родова история, която „прескача“ в Латинска Америка още преди 90 години и там следите й се губят. Бяха се загубили още през 50-те и историята за необикновените странствания и губернаторската кариера на Радой, Радой Гърнев, беше започнала да звучи като приказно-легендарна. Обаче правенето на фичъри не е само запис и монтаж. Понякога е благословено дълго и напоително ровене. И в интернет. Понякога ровенето в интернет е дълго и напоително, без да бъде благословено. Това обаче беше и когато случайно попаднах на официален еквадорски регистър от 30-те години на миналия век и текст на заповед за произвеждане в по-горен чин на висш офицер, носещ име Р. Гърнев, тази митологично-фантастична приказка изведнъж придоби плът и кръв. Зад нея изплуваха нови имена, поколения, сложни съдби. Когато към това успяхме да прибавим и десетки снимки на картини от списъците на европейски и световни аукциони и класации на художник, носещ името Кочо Гърнев, още една крехка и ефемерна нишка на тази история за странстванията на хората в пространството и времето стана плътна и осезаема. И така „Митарствата на Гърневи в материалния свят“ е шанс да възстановим и вдъхнем живот на отдавна случили се неща и отдавна живели хора. За Иван Гърнев този фичър беше шанс да намери пътеката към един цял еквадорско - американско - тешевско - мюнхенски гърневски свят, който е избуял през тези 100 години.
И последвалото дълго сценарно - монтажно сглобяване на парченцата от процеса в една нова последователност, в една нова дишаща и плътна действителност се приближава до аудио-писането на роман. Нашата сага обаче е реално случила се, истинска.
Приятно слушане.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg