Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Звукови хроники „Прочути композитори с творби за необичайни инструменти”: Екзотичните инструменти мюзет и хърди-гърди

БНР Новини
Музикалните инструменти мюзет (вляво) и хърди-гърди

Колко странни инструменти могат за бъдат използвани в класическите произведения, или за какви странни инструменти са писали прочути композитори? За това си говорим в звуковите хроники този месец.
Днес ще разберем някои от имената на композиторите писали за тромбон, саксофон, мюзет, хърди гърди.
В енциклопедиите ще откриете, че името му означава голям тромпет, че е меден духов инструмент и е познат от 15 век. Въпреки че има няколко разновидности най-използван е теноровия тромбон. Има алтов, басов, сопранов и контрабасов, които се използват рядко. Тембърът на тромбона е ярък и пробивен във високия регистър, и тъмен в ниския. През различни периоди инструментът претърпява промени, които водят да днешния тромбон, който се използва най-вече в симфоничните оркестри, но е задължителен също така за духовите и джазовите състави. Първото свидетелство е някъде от 1440 г., но не е сигурно точно за какъв инструмент става дума. През 1487 се споменава trompone или sackbut, термин използван до средата на 17 век. На него се свирило на тържества на открито, на концерти и литургии, в духови ансамбли, съпровождащи певци, както и в състава на оркестъра във Венеция в началото на 17 в. Прочути композитори от това време пишат за тромбон - Джовани Габриели, Клаудио Монтеверди, Хайнрих Шюц. В бароковия период по всякакъв повод инструментът е използван от Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел. Бах го използва в кантатите си, като дори понякога включва четири тромбона. Смята се че новият стил за писане с използването на тромбона в ораториите е въведен от Хендел и е популярен в началото на 18 в.
В Класическия период интересът към инструмента намалява. Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт го включват в сакралните си творби. Като най-ярък пример се цитира „Туба мирум” от „Реквием” на Моцарт. Волфганг го използва и в оперите си. Вдъхновението за много от тези творби идва от виртуозните изпълнители, които били във Виена и Залцбург.
Вдъхновени от Лудвиг ван Бетовен романтиците масово включват тромбона в симфоничния оркестър, независимо дали става дума за симфонии, опери или други оркестрови композиции.
19 век го налага и в духовите състави - военни, брас или градски състави. Подобни оркестри не могат без тромбона. Феликс Менделсон налага и изучаването на инструмента в музикалните училища и консерватории - например в Лайпциг, след това и в Париж. Страстен защитник на тромбона е Фердинанд Давид, който пише концертино за тромбон и оркестър. 20 век донася и много солови и камерни творби за тромбон, джаз състави в различни варианти и изцяло тромбонови ансамбли.

Ще се спрем и на две вече почти изчезнали инструмента - мюзетът е от рода на гайдите и е характерен за бароковата епоха. Появява се във Франция в края на 16 век. Често е използван в музикални произведения, включително и в оперите на Жан-Батист Люли. Много творби за мюзет пише Жак Отьотер, както и Мишел Корет, който се интересува и от хърди гърди - инструмент съчетаващ струни и клавиши, подобен на цигулка, но с въртящо се колело, което замества лъка и трие струните. Мелодията се изпълнява чрез вид клавиши. Звукът, който възпроизвежда наподобява този на гайдата. Характерен е за Каталуня, Сардиния, Галиция и унгарската фолклорна музика. В бароковите времена за него са писали и други известни композитори, а днес е само като атрактивна притурка към различни специализирани състави.

Може би е логично инструментът изобретен от белгиеца Адолф Сакс да се нарича Саксофон. Идеята му била да създаде универсални инструменти за тогавашните духови оркестри, като естествена връзка между дървени и медни. Името е комбинация от Сакс и гръцкото - фони - звук. Саксофонът бил констуиран през 1841 г. и се използвал главно във военните духови оркестри. Има осем разновидности: сопранино, сопран, алт, тенор, баритон, бас, контрабас, субконтрабас. Най-често се използват алт-саксофон и тенор-саксофон. В симфоничния оркестър е използван в творби на Жорж Бизе, Жюл Масне, Морис Равел, Джакомо Майербер, Бела Барток, Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович, Джордж Гершуин, Бенджамен Бритън, Албан Берги други. Използва се и от съвременни композитори, включително български.
Много композитори създават творби за саксофонен квартет - Александър Глазунов, Габриел Пиерне, Янис Ксенакис, Филип Глас.







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

И децата със СДФХ в клас

В ценностната скала на българите образованието винаги е заемало едно от първите места. Затова началото на всяка нова учебна година е като национален празник. И тази не направи изключение. Както обикновено учители, ученици и родители бяха поздравени от министъра.На сайта стои поздравът на сегашния министър Цоков. "У важаеми ученици и Вие, скъпи..

публикувано на 19.09.24 в 16:50

Росен Богомилов: Директорът е човекът, който дава посоката за развитието на едно училище

На 17 септември, втория (не)учебен ден за софийските училища, разговаряхме с един нов млад директор на столично основно училище. Росен Богомилов е завършил история и география във Великотърновския университет и магистратура по образователен мениджмънт, работи като учител и заместник-директор на 106 ОУ "Григорий Цамблак", а от началото на..

публикувано на 19.09.24 в 12:20

Песни с пръст в раната

"Премълчаната история" се вглежда в знакови песни, отражение на националната съдба в нейните най-трагични и противоречиви моменти. Слушаме "Песен на Иван Шишман", "Шуми Марица", "Съюзници разбойници", българското изпълнение на Ива Ваня на "Лили Марлен", комунистическия марш "Септемврийци"... И си спомняме както събитията, вдъхновили тези творби, така..

публикувано на 19.09.24 в 08:45

Антарктида – познатата и непозната: 5 епизод – Къде сме ние, в сравнение с другите?

В последния пети епизод от поредицата за Антарктида ще добавим нови интересни факти за ледения континент и за работата на нашите учени там. Какво е усещането, след като акостираш на антарктическия бряг, разказва доц. др. инж. Борис Цанков, който изгражда т. нар. воден цикъл на българската база. Антарктида – познатата и непозната земя: 1..

публикувано на 17.09.24 в 16:25

Етика и генетика – от шанса към избора

Атом, ген и байт са частиците, с които може да се разкаже историята на ХХ век и които определят темите на съвременността. Комбинираните сили на ИИ и генетичните технологии позволяват човешката биология да бъде оформена от човешкото действие – или шансът бива заменен от избор. Етика и генетика е темата на "Часът на етиката" с проф. Стоян..

публикувано на 17.09.24 в 11:14