За дългия артистичен път и пътеките от лунни лъчи

Тя е крехка и много силна понякога. Не обича главоблъсканиците, но претегля бързо нещата. Упорита и настъпателна и по човешки уязвима, готова да махне с ръка и да се оттегли. Радостна и щастлива с успехите, по детски непристорено сияе. Недоумението идва, когато светът поднася и други неща, не съвсем приятни, дори трудни за издържане. Понякога товарът става много голям, друг път тя сякаш преодолява с неземна силна препятствия и буквално лети извън законите на гравитацията.
В нея текат няколко реки и както в приказката не знаеш дали сега е бялата вода или с някой друг цвят, но когато дойде златната, имаш възможност да се докоснеш до несравнимата красота. Тя може да изглежда семпла и непристорена, но духът й в миг да сътвори няколко артистични „дяволии“. Тя е малката фея от приказките и голямата Стойка Миланова.
Има стил, който не е само изграждан с култивиране и опитност, тя има характер, индивидуалност, която може да бъде и своенравна, но пък в този така мултиплициран свят носи своето очарование. Нейният цигулков звук е изразът на това очарование. Дали това ще бъде „Лунна светлина“ на Дебюси, бавните части на концерта на Менделсон, Брамс или Бетовен усещането е за лунен лъч, по който се движи нейната пътека и слушателят упоен върви след нея. Интересно, че статия за цигуларката Стойка Миланова от 2000 година е озаглавена точно така – „Съвършенството е безкрайно ходене по лунна пътека“. Не винаги, разбира се „лунният лъч слиза отгоре“ и осветява пътеката, но пък когато това се случи, изживяването е прекрасно, такова каквото ни дава безпрекословното съвършенство, повече магично, отколкото реално.
А после идват бързите части, идват концертите на Прокофиев, Шостакович, тогава лунната пътека се преобразява в стоманена нишка, в сребриста пружина, чието движение не можеш да проследиш, само отблясъците мигновено те пронизват, за да се възхитиш на една чудодейна артистична сила. Но това е последното, което цигуларката Стойка Миланова би обяснявала и тълкувала, тя предпочита да си представи, как би повела малки деца по изпитания цигулков метод на баща си Трендафил Миланов, за да могат един ден да намерят и те своята „лунна пътека“.

вторник, 25 август, от 19.30 часа