София – Германия. Български език – немски език. Източна Европа – Западна Европа. Студентски общежития. Летища. Различни националности. Влюбвания. Университети.
Слънчево детство в България зад думи като комунизъм и тоталитаризъм.
Любима дума: Копнеж.
И какво ти харесва в Берлин? Ами... срещам нови и най-различни хора. Смесили са се, но пък при нас има повече слънце, по-лесно се завързва разговор, дори и просташки. Понякога ме обзема носталгия.
Често си готвя боб и леща. И мусака. Чубрицата е типично българска подправка.
Питат ме дали българските жени пият огромни количества водка. И откакто се помня сме имали телевизор и хладилник! В моята страна хората не скачат от дърво на дърво.
Ти нали непременно искаше да отидеш в чужбина.
Само в главите на хората всичко е много далече.
Ами всички от нашия клас заминаха! Образованието е важно.
Я стига с тия клишета! Клишетата са като берлински стени между хората!
Сърби, турци, хървати, българи, руснаци... и така нататък.
Когато съм в България, ми липсва Германия. Когато съм в Германия, ми липсва България.
Междувременно вече не знам на какъв език сънувам.
Ако бях останала в София... Ако не бях заминала… Къде съм гостенка? Аз съм част от чужденците, но никога – съвсем. Тук съм чужденка. А там вече не съм част от сънародниците си.
Много надежди. Много разочарования. В този интернационален свят. Навсякъде си у дома си. И никъде – съвсем.
Една българка заминава да учи в Германия, за да открие, че свободата може да бъде доста сложна...
Прилича на българска радиопиеса, нали? Изненадата обаче е, че „Майчин език, отечество” е написана от немската авторка Уте Кристине Круп.
Участват артистите: Ани Пападопулу, Йоана Буковска, Велислав Славов, Юлиана Сайска, Тома Бранкованов.
Режисьор – Николай Волев.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg