Изключително стилна и дълбоко философска програма ще предложат този петък на своята публика музикантите от Симфоничния оркестър на БНР и техният главен диригент - Маестро Емил Табаков. Творби от Мусоргски и Шостакович, обединени от екзистенциалната тема за живота и смъртта – музика за истински ценители, която по ирония на съдбата в момента звучи особено актуално. Ще бъдат изпълнени „Скерцо” и „Песни и танци на смъртта” от Модест Мусоргски и Симфония №14 от Дмитрий Шостакович, а като солисти ще участват баритонът Владимир Петров и сопраното Неля Кравченко.
Скерцо-то от Модест Мусоргски е написано през 1858 година. Всъщност, композиторът създава Две скерца - и двете са за пиано: едното е в до диез минор, а другото – в си бемол мажор, впоследствие оркестрирано от Николай Римски-Корсаков. То е и по-популярното, тъй като често се изпълнява от редица симфонични оркестри.
Вокалният цикъл „Песни и танци на смъртта” е истински шедьовър в камерния жанр. В него Мусоргски е вложил цялата си любов към хората и цялата сила на своя протест срещу човешката мъка и страданието. Цикълът е написан по стиховете на Арсений Голеншчиков-Кутузов, близък приятел на композитора, и включва четири части, във всяка от които смъртта приема различен образ, но е предадена неизменно с потресаваща сила и изразност.
Идеята за творбата в известен смисъл е „подсказана” на Мусоргски от неговия приятел - известният руски музикален и художествен критик Владимир Василиевич Стасов. По онова време сред членовете на т.нар. „Могучая кучка” е бил особено популярен „Танцът на смъртта” на Ференц Лист и Стасов предлага на Мусогрски да напише подобно съчинение - нещо като „Руски танц на смъртта”. Мусоргски се съгласява, но впоследствие идеята му поема свой собствен път на развитие. „Песни и танци на смъртта” е писан в продължение на две години – от 1875 до 1877 година. Най-напред - на 17 февруари 1875 - се появява „Трепак”, после - „Приспивната”, а след това - на 11 май същата година - и „Серенадата”. Едва две години по-късно, на 5 юни 1877 вижда бял свят „Пълководецът”. Точно в този ред пиесите са и в първото издание на цикъла, което се появява едва след смъртта на композитора и е в редакцията на Николай Римски-Корсаков. Всъщност, съдейки по писмата, които Мусоргски е писал на Голенишчев-Кутузов, първоначалните планове на композитора са били други. Към момента на приключването на Серенадата обаче, той напипва драматургичната идея (стремеж към повече мащабност), която се е нуждае от своя логичен завършек. Именно така, след редица изпробвани теми и сюжети, се появява „Пълководецът”, който малко след това е обозначен като четвърта част в цикъла.
Частите на „Песни и танци на смъртта” са: Приспивна, Серенада, Трепак, Пълководецът. Обикновено цикълът се изпълнява от бас или бас-баритон в съпровод на пиано, но са известни и „дамски” интерпретации (например забележителният моноспектакъл на Галина Вишневская, филмиран през 1994 година). Тази вечер ще чуем изпълнението на баритона Владимир Петров.
Симфония №14, опус 135 от Дмитрий Шостакович е произведение, в което темата за смъртта също намира своето ярко художествено превъплъщение. Въпросите за живота и смъртта, за смисъла на човешкото съществуване и неговият неизбежен край открай време занимават Шостакович. Той се замисля над тях още като млад, докато е бил изпълнен с жизнени сили и енергия. През 1969 той се обръща към темата за смъртта. Но не просто към смъртта като завършек на живота, а към смъртта като насилствен, преждевременен, трагичен край. През месец февруари 1944 година, получавайки известие за внезапната кончина на най-близкия си приятел Солертински, който тогава е бил в разцвета на годините си, композиторът пише на вдовицата на Солертински: „Ние двамата с Иван Иванич си говорехме за всичко. Говорехме за неизбежното, което ни очаква в края на живота - т.е. за смъртта. И двамата се бояхме от нея и не я искахме. Ние обичахме живота, но знаехме, че... ще ни се наложи да се разделим с него”.
Симфонията е писана през 1969 в болницата. Шостакович прекарал там времето от 13 януари до 22 февруари като „планово мероприятие”, тъй като здравословното му състояние изисквало периодически да провежда курсове на лечение в стационар и композиторът отивал там спокойно, запасявайки се с най-необходимото за писане: нотна хартия, тефтери, поставка за писма. Излизайки от болницата, Шостакович вече бил напълно готов да даде симфонията за преписване и разучаване. Премиерата се състояла в Ленинград на 29 септември 1969 и била повторена в Москва на 6 октомври. Изпълнители били Галина Вишневская, Марк Решетин и Московският камерен оркестър под диригентството на Рудолф Баршай. Шостакович посветил своята 14-а симфония на Бенджамин Бритън.
Това е удивителна симфония - тя е написана за сопрано, бас и камерен оркестър (по-точно - оркестър, състоящ се от струнни и ударни инструменти) по стихове на Федерико Гарсиа Лорка, Гийом Аполинер, Вилхелм Кюхелбекер и Райнер-Мария Рилке.
Симфонията има единадесет части, които се изпълняват почти без прекъсване и в 11 сцени представят богатството на многоликия и променящ се свят: знойната Андалусия, таверна; самотна скала в пролома на река Рейн; килия от френски затвор; Пушкиновският Петербург; окопи, над които свистят куршуми... Точно толкова разнообразни са и героите - Лорелай, епископ, рицари, самоубиец, запорожци, жена, изгубила своя възлюбен, затворник, Смъртта. Общото настроение на музиката е скръбно, то се развива в диапазона от сдържано-съсредоточеното до неистовото изстъпление на трагизма. Същността на творбата е протестът против всичко, което прекъсва човешките съдби, душите и живота... Протест срещу гнета и тиранията.
Заглавията на частите на симфония №14 от Дмитрий Шостакович са: Де профундис; Малагеня; Лорелай; Самоубиецът; Нащрек; Мадам, погледнете; В затвора Санте; Отговорът на запорожките казаци на султана на Константинопол; О, Делвиг, Делвиг; Смъртта на поета; Заключение.
Владимир Петров - баритон
Народният артист на Беларус Владимир Петров излиза на сцената на Болшой театър през 1992 г. Благородният му тембър, красотата и силата на неговия глас, аристократичният облик в съчетание с таланта за сценично превъплъщение - всичко това допринася за бързия успех на артиста и възторжения му прием сред публиката и критиката. Владимир Петров е лауреат на няколко престижни международни конкурса за певци, сред които Първият международен конкурс за оперни певци на името на Николай Римски-Корсаков в Санкт Петербург (1994), Международният конкурс за оперни певци „Борис Христов” в България (1996), Конкурса за оперни лауреати в Монте-Карло Voice Masters 1997. Сред образите, с които се представя артистът на беларуска сцена, са Евгений Онегин и Дон Жуан от едноименните опери, княз Елецкий в „Дама пика”, граф Ренато в „Бал с маски”, граф ди Луна в „Трубадур”, тореадорът Ескамилио в „Кармен”, Амонасро в „Аида”, Алеко от едноименната опера, Грязной в „Царска невеста”, Алфио в „Селска чест”, Набуко от едноименната опера, Скарпиа в „Тоска”. Певецът е участвал във всички гастроли на Болшой театър на Белорусия. Гостувал е по лични покани в Германия, Швейцария, Полша, Франция, Ирландия, Китай, Израел, Русия. Той е постоянен участник в ежегодните фестивали Сlassic Openair в Швейцария и Kirn в Германия. Сред останалите творчески проекти на певеца е участието му в постановките на оперите „Роберто Деверьо” във Франция и „Фиделио” в Израел, участие в постановката на „Бохеми” под режисурата на Е. Колобов в Екатеринбург, гастроли в сценичната кантата „Кармина Бурана”, преминали в най-представителните концертни зали в Испания и други. А през април 2011 г. Владимир Петров с голям успех се представя в партията на Томски - „Дама пика” от Пьотр Илич Чайковски на сцените на оперните театри в Нови Сад и Белград.
Неля Кравченко - сопрано
Родена е в Молдова. Учи цигулка в колежа по музика в Тираспол и продължава музикалното си образование в София, в националната музикална академия със специалност оперно пеене (1996-2000). Кариерата й започва в Софийската национална опера, където е член на трупата от 2001 до 2004 година. Пяла е в „Аида” и „Дон Карлос” на Верди и „Вълшебната флейта” на Моцарт, а през 2005 дебютира в ролята на Чо Чо Сан от едноименната опера на Пучини в оперите в Русе и София.
От 2007 г. Неля Кравченко живее в Грац (Австрия), където получава магистърската степен по оперно пеене в Университета по изкуства (2010 г.) и специална грамота за големи постижения. Участвала е в Майсторските класове на професор Хелга Мюлер-Молинари и Красимира Стоянова.
Международният дебют на Неля Кравченко е на Летния оперен фестивал на открито - Солотърн ( 2007), където изпълнява партията на Лиу в „Турандот” на Пучини. От 2007 до 2012 тя участва редовно в този фестивал, изпълнявайки следните партии: Оскар от „Бал с маски” на Верди, Церлина от „Дон Жуан” на Моцарт, Адина от „Любовен елексир” на Доницети, Сузана от „Сватбата на Фигаро” на Моцарт, Татяна от „Евгений Онегин” на Чайковски и Виолета от „Травиата” на Верди. Участва редовно и като гост-солист в Оперните театри в София, Русе и Пловдив. Неля Кравченко е участвала в редица концерти и оперни спектакли в България, Австрия, Германия, Франция и Швейцария. Освен като оперна певица тя е търсена и за участия в различни кантатни и ораториални творби: „Матеус Пасион” - Бах, Миса Солемнис и 9-а симфония (Бетовен), Реквиемите на Моцарт и Верди и „Кармина Бурана” (Карл Орф).
Има записи в Българското национално радио със Симфоничния оркестър на БНР. Работила е с диригентите Джорджо Крочи, Франк Крамер, Волфганг Шмид, Георги Димитров, Деян Чобанов, Йордан Камджалов, Игор Богданов, Григор Паликаров и режисьорите Пламен Карталов, Кристиан Пепелрайтер, Барбара Байер и други.
Срещаме ви с българската композиторка Албена Врачанска, създател и президент от 2009 година на Международния конкурс за композиция "Начинаещи артисти", организиран с подкрепата на Люксембургското министерство на културата. Конкурсът е насочен към деца и млади композитори, както и към написването на педагогически произведения. Това е културна и..
"Винаги съм си мислил, че са неведоми пътищата на музиката и на това как тя ни влияе. Някои казват, че тя е най-великото изкуство, аз съм малко резервиран към това твърдение защото все пак има и други изкуства" – думи на контрабасиста и автор Михаил Иванов-Мишо, към които той добавя и следното – "Изкуството, като цяло, е велико, но музиката затова..
"Вие сте велики. Това е най-якото ни шоу от цялото турне. Започвам да чувствам страната ви като свой втори дом. Със сигурност ще се върнем", заяви вокалистът на "Годсмак" Съли Ерна на разпродадения концерт в препълнената зала "Арена Армеец" през октомври 2022 година. Дойде денят харизматичната банда да изпълни това свое обещание. Тя идва за..
Концертът "Майсторите на белкантото – Росини, Доницети и Белини" ще гостува в Самоков на 17 март в залата на Читалище-паметник "Отец Паисий" и в Ботевград на 18 март в залата на Народно читалище "Христо Ботев 1884". Оркестър "Митонисимо" заедно с четирима солисти – оперни певци, под диригентството на маестро Огнян Митонов, ще изпълнят оперни и..
На 23 март се навършват 100 години от рождението на любимия български тенор от втората половина на ХХ век – Никола Николов. В предаването на 15 март в негова чест ще прозвучат архивни записи на музика от Верди, Леонкавало и Росини. Ще чуете в цялост и прочутата опера "Турандот" от Джакомо Пучини в запис от 10 ноември 1965 г. със солистите, хора и..
Новият български сериал "Майките" има премиера в родния телевизионен ефир. Създаден е по едноименния роман на Теодора Димова. В продължение на шест..
Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg