Така се нарича изложбата, която е част от Националната програма за почитане на 100-годишнината от битката при Ключ (29 юли 1014 г.) и от смъртта на цар Самуил (997-1014).
Какво знаем и какво сме позабравили от училищните уроци по история за владетеля, за силата и мъдростта на неговото управление в мирно и в съдбовно време? Какъв е бил животът на предците ни тогава?
Изложбата дава отговори на тези въпроси чрез постери със средновековни миниатюри, каменни надписи, историко-географски карти, археологически материали и текстове от стари хроники…
Годишнината е значима, периодът - изключително драматичен в историята на страната…Победи, грешки, поражения…Как да се подберат материалите, за да не бъде просто среща на публиката с поредните документирани места и обекти, а вълнуващ разказ, макар и за отдалечени във времето събития? В съдбата на Самуил може да открием не по-малко разтърсваща шекспирова трагедия. Къде е границата на стоицизма в личното емоционално пространство на владетеля, комуто се пада тежката орис да види осакатените си воини?! Как предците ни са се борили за отстояването на независима българска държава?
Постерната изложба е подготвена съвместно от Националния археологически институт с музей при БАН и Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” при СУ „Св. Климент Охридски”. През август 2014 г. жителите и гостите на София вече имаха възможност да я разгледат. Тя ще бъде показана и в други градове, както и в чужбина.
Как, обаче, напълно безплатно могат да я получат, като линк, и да я покажат на своя територия училища и общини в цялата страна? В предаването „А сега накъде” полезна информация дава доц. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ при БАН.
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg