„Тук почива Рафаело. Когато той беше жив, Великата прародителка се страхуваше да не бъде победена, а след смъртта му тя се страхуваше да не умре.”
Така пише на гроба на великия художник в Римския пантеон. „Великата прародителка” е жива и разбира се ще надживее всичко, дори и човешката суета, но то няма да е скоро, а през това време картините на Рафаело ще продължават да мерят ръст с нея, поне според автора на епитафията. Врагове на Рафаело пуснали слух, че върху платното „Сикстинската мадона” той в същност бил изобразил известна римска куртизанка. Тълпа възмутени граждани нахлули в ателието му с намерение да унищожат картината, но когато я зърнали, разгневените римляни онемели, потресени от красотата и величието й.
Днес милиони дефилират пред ренесансовите шедьоври, но колко онемяват от възхита? Няма я ренесансовата виталност и спонтанност. Все по-трудно вярата и красотата вдъхновят модерния човек. Него много повече го занимават обезобразеното, апокалиптичното. Ведрината и оптимизма намира за старомодни и опасни. Толкова много разочарование се е натрупало в изминалите след Рененсанса векове, че най-вече недоверие и песимизъм владеят душата му. И ве пак, няма по-силно средство за просветление и надежда от изкуството. Особено на старите майстори.
На 19 юли от 15.30 часа радиотетатърът ще разкаже за един от тях.
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg