„Ой червен, червен Великден! Зелен, зелен Гергьовден!”

публикувано на 05.05.14 в 09:25

Снимка: АЕК "Етър"

„Тръгнал ми Свети Георги”, в изпълнение на Галя Петрова, аранжимент Ради Радев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Денят на Свети Георги - един от най-големите и най-тежко празнувани от българите празници през пролетта. Свързан е със селското стопанство, животновъдството, с пролетта и обновяването на природата. В България Свeти Георги се смята за воин, защитник и покровител на овчарите и добитъка им.
В миналото годината се е разделяла на два цикъла: от деня на Свети Георги до деня на Свети Димитър през октомври. На този ден, овчарите, които обикновено били наемани за лятото до края на октомври, излизали със своите стада на полето. Отглеждането на едър рогат добитък и особено овце в продължение на много векове са били основен начин на препитание в българското семейство. Затова в този ден традиционните обичаи и обреди са свързани с овцете и грижите за тях.
В нощта преди празника се организира тържествено доене на млякото от овцата, която първа роди агнетата през тази година. До кофата с червен конец връзват букет от пролетни цветя, а в кофичката поставят монета, за да бъде млекодобива висок през цялата година. Също така заплитат с черен конец венец от див здравец, коприва, къпина, глог и с него украсяват главата на овцата. Същият ореол закачат и на вратата на кошарата. Една от младите жени ритуално отпива глътка мляко чрез кухите стъбла на оман, за да раждат овцете женски агнета. На Гергьовден за първи път в годината се приготвя и прясно сирене, но не го солят, за да не пресъхне овчето млякото.
Пролетната трева, цветята и младите клони на дървета имат специално място във всички церемонии. Жените и децата излизат рано сутрин на поляната и събират диви цветя, с които после украсяват прозорците и вратите на къщата. С клонките от зелен бук, дъб или ябълка украсяват вратите, масите и стаите. А с различни лечебни билки и растения като чесън, къпини, глог и коприва - обикновено се използват като традиционния пазител на животните.
Смята се, че в нощта преди празника съкровищата заровени в земята започват да „играят“. Нощта е също подходяща за всякакви догадки и ходене на гледачки. Като цяло, магията придружава празника във всичко. В древността вярвали, че на този ден може да се отнеме плодородието. Следователно, за да се предпазят хората поставяли през нощта извън къщите на входа шепа сол (на сутринта тя се слагала в яденето на овцете и колана на жените), а рано сутринта мъжете бързали да заровят в средата на своите ниви червено великденско яйце. На някои населени места в Западна България, в същото време изгаряли сламата останала от Бъдни вечер. На този ден, дори и не мислят да искат сол или закваска за кисело мляко от съседа - това се смята за лоша поличба. От особено значение в този ден е утринната роса. Смята се, че ако се освежиш на тази сутрин с майската роса, тогава през цялата година ще бъдеш жив и здрав. Дъждът, който вали на този ден се цени като златото.
В чест на Свети Георги във всеки дом колят младо агне. Преди това, на главата му поставят венец от цветя, които са били събрани сутринта, а на левият рог запалват свещ и се прочита молитва. Обикновено, агнето го колят пред входната врата и кръвта я изливат в реката или в някой мравуняк (овцете да се плодят като мравките). Кожата на закланото агне, според обичая, отива като дар на църковния храм. Традиционното ястие на празничната трапеза е „агне печено на шиш” и „агнешка дроб сърма”.
Освен печеното агне се ядат и други обредни храни. Особено място на трапезата заема обредният гергьовски хляб наричан - Боговица, кравай, колак, пита за Свети Георги, просфор, овчарник, кошара, овчарска търла, харман, сая, батлак и др. върху него стопанката вае от тестото фигурки на овчаря и овцете.
От осветената трапеза всяка жена раздава на присъстващите. По време на храненето в някои райони на страната се извършват интересни обредни практики. В Източна България младите булки стоят прави край трапезата, за „да стават високи конопите”. После хукват да бягат, а децата ги замерват с трохи хляб за плодородие.
На други места замерват младоженците с бучки сирене за плодовитост. Около трапезата цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки.
На Гергьовден не се дава назаем сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях. В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба. На другия ден след Гергьовден (наричан Разпус, Ранополия, Рани-поле) се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели.
Гергьовден е празник и на Българската армия. В годините след Освобождението на България от турско робство, военните паради на този ден постепенно започнали да се утвърждават като важен празничен ритуал.
Всяка година на този голям ден пред Паметника на Незнайния воин в столицата се провежда празничен парад на Българската армия, по време на който главата на Българската православна църква в присъствието на държавници и граждани освещава военните знамена и благославя войската и българския народ.