В първия ден на годината от 23 ч. "Джаз+" ни връща във вечерта на концерта на Торд Густавсен в столичната зала "България". Само тук публикуваме пълния запис на разговора ни минути след саундчека:
Първият ти музикален спомен?
Не съм сигурен, че го помня, но така са ми казвали, че още на две съм седял на коленете на баща ми и съм започнал да свиря на пиано. После сме свирили на 4 ръце и това наистина е нещото, което е било определящо. Приспивни песни, църковна, класическа музика – това се свиреше и пееше не само вкъщи, но и в църквите. Участвах в хоровете им като дете, пеехме госпели и класическа църковна музика, но също взимах уроци по класическо пиано, то също бе много важно за мен. Започнах да импровизирам, но продължих да уча класически репертоар. Също понякога пеех мои песни, които пишех на пианото.
Най-хубавите неща в живота идват когато нещата, идващи от сърцето се сливат с тези, идващи от разума ни. В началото, разбира се, разчитах на интуицията си, слушах езика на сърцето си. Моето пространство бе музиката, а не играта на футбол навън.
Минал съм през много влияния, слушал съм различни неща, но никога не съм имал идол, когото да копирам. Твърде рано си дадох сметка, че притежавам свой глас. Минах през много фази, през Консерваторията, където копираш, но и учиш с цялото си тяло, изпипваш занаятчийски нещата и в това е красотата на доброто джаз-образование: копираш, но полето за търсения е пред теб и ти виждаш, че писаната музика може да мине на втори план. И да, Консерваторията не ме направи консервативен. Даде ми много добър опит в работата с джаз-традициите от 40-те и 50-те, имах прекрасни уроци по композиция, додекафония, ренесансова полифония, Бах. Това те кара да оставиш настрана своите неща и няколко години наистина да работиш върху майсторството си. Учиха ни да сме задълбочени, но и органични, за да станем себе си.
Преди всичко съм тук и сега. Когато работиш с влияния от миналото можеш да създадеш музей, не че е лошо, но не е моето. Когато работя с хорал на Бах или възкресявам норвежка традиционна песен, Равел, Шостакович, ирански модални, се опитвам да говоря с днешния език. Имам ги като референции, но се старая да изразя това, което ми се струва най-важно от тях точно тук и сега. Вярно е, че поп-музиката от тийнейджърските ми години не е в центъра на интересите ми – дори и тогава предпочитах госпълите и спиричуълите, не че не съм харесвал и някои поп-парчета, но те не бяха сред приоритетите ми.
И да, джазът е форма на протест, но не го възприемам като политика в стриктния смисъл на думата. Участвам в благотворителни концерти за Газа, за Лекари без граници. Музиката е пространството, където думите не стигат. Пространство на красотата, на тайната любов. Можеш да говориш, да твориш спокойно така, че любовта да е над всичко, A Love Supreme (сюблимна любов като по Колтрейн). При нас нещата не са в черно и бяло, отваряме пространства, в които хората да открият същинското си аз, да пуснат малкото орле в себе си. Не става дума да се покаже докъде може да стигнем в бързината и в уменията си, а да се разкрият пълните възможности на мелодията, текстурата, цялата цветна картина на музиката, която е и потенциалният модел за съвместно съществуване на хората. Имаме нужда от силни индивиди с разнообразни умения, но орлите не трябва да се подчиняват на мнозинството. Именно в това е силата на импровизираната музика, така хората ще могат да дадат наистина най-доброто от себе си.
И не, не мисля, че музиката е чак толкова универсален език. Да, може да говори на хора от различни култури и да се споделят неща от канадската или българската музика. Важното е, че е отвъд конкретните езици и култури. Така че, пожеланието ми към българската ми публика е колкото лесно, толкова и трудно – мир и любов!
Документални записи на част от концерта и бисовете освен ефирно, ще можете да намерите след 10 дни и в подкастите на предаването в Бинар. Ексклузивно тук - откъс от саундчека им:
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от най-важните етио-джаз групи в света днес (с елементи на откровен пънк, прогресив рок и фрий джаз), пристига в София на 4 април, първия петък на месеца, по покана на концертната поредица "Аларма..
На международния ден на ромите "Кварто" музикантите ще изненадат публиката с изключителна програма със символно значение. Цигански музикални шедьоври, сред които: "Астурия" от Исак Албенис, "Кармен-фантазия" от Жорж Бизе-Пабло Сарасате, "Цигански напеви" от Пабло Сарасате, "Унгарски танци" от Йоханес Брамс, "Румънски танци" от Бела Барток,..
В премиерната вечер за Старозагорската опера на “Риголето” от Джузепе Верди сценичният размах и визуалният разказ се разгръщаха със смелост и прецизност. Публиката беше въвлечена в едно модерно, но същевременно дълбоко емоционално преживяване. “Риголето” е произведение, балансиращо между дълбока човешка драма, политически интриги и съдбовна..
Софийската филхармония посреща изтъкнатия български кларинетист Росен Идеалов, който ще представи забележителния Концерт за кларинет и оркестър на Паул Хиндемит. Диригент на вечерта ще бъде Вилиана Вълчева, която допълва програмата с Трета симфония на Йоханес Брамс. Според Росен Идеалов в целия концертен репертоар за кларинет Концертът на Хиндемит..
Любимката на българската публика, Таря Турунен, и бившият ѝ колега от Nightwish , Марко Хиетала, пристигат в София за концерт в зала "Асикс Арена" на 4 април, а два дни по-рано – на 2 април, канят варненските си фенове в Двореца на културата и спорта. Слушайте!
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" ви срещнахме с Ирена Методиева – жена, която води една от най-трудните битки: за живота си, за..
На Световния ден за информираност за аутизма се проведе открит разговор за предизвикателствата, пред които са изправени хората с аутизъм, както и за..
На Световния ден за информираност за аутизма бе проведен открит разговор за предизвикателствата, с които се сблъскват хората с аутизъм, както и за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg