Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Никога финландец не е ходил толкова далеч, за да се бие

Снимка: Даниела Манолова
На 15 декември, събота, от 15.30 часа продължаваме с втория епизод на документалния сериал „Един по-дълъг път до полето на боя”, съвместна продукция на БНР и Финладското радио. Новата документална продукция е посветена на участието на финските воини в Руско-турската освободителна война 1877-78 г. и вторият й епизод следи пътуването към България с влака, който потегля от гара Хелзинки преди 135 години, в 7.20 часа на 25 август 1877 г., на един от тях – една напълно непозната до момента, открита по време на журналистическите проучвания и изключително интересна личност с аристократична фамилия и немски произход. Казва се Фридрих Вилхелм фон Вендт.
Случвало ли ви се е, ровейки се в архив, да откриете документи, за които никой и не подозира? Или не вярва, че ги има? На който не му се е случвало, няма никаква представа за вълнението, вцепенението и разтреперването на откривателя! Понякога случайността е по-щедра и от най-дръзките очаквания. Представям си как истински взрив на любопитство е застигнал Боби Евлогиев, когато е попаднал на дневника на финландския офицер фон Вендт. С днешна дата този дневник вади от небитието пряк участник в нашето освобождение, лейбгвардеец, поручик, тръгнал от далечно Хелзинки да помага на своите братя по вяра. Странно е усещането, когато слушаш думите, написани от ръката на този човек, с калиграфския почерк, на руски език, написани с ясното усещане, че трябва да са точни, подробни и обективни, защото ще бъдат четени от потомци.
Заинтригувани от появата на фон Вендт са и финландските историци, с които екипът на проекта се свързва. Започва ровене във финландския държавен архив, оцелелите списъци на Трети лейбгвардейски фински батальон и исторически изследвания.
Така научаваме още малко факти за фон Вендт. Например, че по време на историята, разказана във втора глава, той е бил на 32 години. А както посочва в Дневника си 90.5 % от батальонните офицери са възпитаници на Финландския кадетски корпус и средната им възраст е 30 години. Средната възраст на редовите войници е 22 години. С тези около 1000 гвардейци, цвета на императорската руска армия, между които и 54 музиканти, ще пропътуваме пътя от север на юг, през цяла Европа, за да стигнем до бойното поле. Никога финландец не е отишъл толкова далече, за да се бие.

Другият участник в документалния сериал е професорът по културна антропология, компаративна религия и история Теуво Лайтила. Той е човекът от днешния век и днешното време, който също ще предприеме пътуване с влак. Пътуват двата влака един срещу друг, онзи, тръгнал някога от Хелзинки с музика и викове „ура”, пуфтейки с парната си машина. И днешният скоростен красавец, все от същата крайна гара, първа и последна за Европа. И се застигат, и се разминават, и ни донасят своите истории.
Какво ме интересува миналото? – може да каже някой. Уверявам го, че дори и да няма интерес към тази част от българската съдба, ще бъде заинтригуван от дневника на финския поручик. Стриктно и прилежно списван, не поддаващ се сякаш на емоции, в него все пак прозира потреса и изненадата на европееца от състоянието на Балканите.
А за мен, която на всяка литургия чувам думите на свещеника за благодарност към руските, румънски и фински воини за свободата на отечеството, това е откровение. От мрака на небитието аз вече познавам един от тези воини, поручик фон Вендт.
По публикацията работи: Майя Динева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Дългият път на деня към нощта" от Юджийн О'Нийл в четири части по програма "Христо Ботев"

Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...

публикувано на 31.01.25 в 08:00

In Memoriam: Валя Бояджиева

Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..

публикувано на 28.01.25 в 15:48
Колаж: Теодор Иванов

За да се роди, поетът трябва няколко пъти да умре – Жан Кокто

Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..

публикувано на 24.01.25 в 08:00

Премиера на "Монетата" в Радиотеатър

Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..

публикувано на 15.01.25 в 16:35

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..

публикувано на 01.11.24 в 16:15