Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Хлябът - символика и култура”: География на хляба

| обновено на 31.07.15 в 08:55
Снимка: Архив

Каква е представата за хляба на народите по света? Много преди с него да се занимават научно-изследователски институти, аграрни ведомства и организации по стандарт, отношението на древните хора във всяка точка на Земята към насъщния било като към живо същество. Те ценели всеки продукт, от който можели да направят хляб: лотос за египтяните; буня-буня, нарду или корени от див ямс – за аборигените в Австралия; жълъди и кедрови семена, амарант – за индианците; ориз, картофи, царевица, ръж, овес, елда…
За нашите предци пшеницата била символ на благосъстояние. Знак за това откриваме във фолклора:
Жътва жънат, бели пари вземат
сите моми, Надо-Надке,
на гердан ги нижат, Надке, на гърло ги носят,
на гърло ги носят, Надке, салтанат продават.

Жътвата е важен момент от стопанския календар. И досега в Унгария е жив фестивалът „Жътварски хапки”. У нас занаятчиите-хлебари честват своя професионален празник на Спасовден. Но и жителите на бургаското село Оризово с удоволствие и гордост имат свой Празник на хляба през юни.
„Да си упорит като хромел за хляб” – поговорката е от Франция, където хлябът може да е франзела, пандеми… Колко са видовете пица в Италия? Защо там всяко селище има свой специфичен хляб? Каква е причината и днес, ако италианец каже, че в семейството му ядат безсолен хляб, това да е знак, че е от планинско място?

По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35