Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сериалът „Радиото”, представен „на живо” на покрива на Радиото на 24 юни

Част от екипа, създал сериала (отляво надясно): Даниела Манолова, Цвети Начева, Борислав Евлогиев и Николета Атанасова.
Снимка: Кирчо Стоичков
...Историите трябва да се разглеждат от гледна точка на мястото, където се случват. Всяка история започва от някъде...
„Стара къща, и това съм го запомнил.... Старата къща има, просто ако щете, едно дихание, живот...” са първите думи на първия разказвач на историята на Радиото Николай Джунов, дългогодишен говорител в радиото.
Тази история – историята на Радиото, което разказва истории за хора, които разказват истории за радиото, което разказва истории, започва и свършва на едно и също място. Разликата е само в етажа. Тя започва в мазето и по-точно на онова „единствено място”, където е паднала бомба по време на Втората световна война, американска бомба, влетяла от юг през прозореца вдясно, пробила подовата плоча, но останала невзривена. И досега на това единствено място избягват да складират тежка техника, за да не пропадне в мазето. Историята продължи, прескачайки с лекота от Старата къща на „Драган Цанков”4 до различни краища на света и обратно. В епизод 4 беше на първите конгреси на Пощите, телеграфите и телефоните в Париж и Милано през 1925 г., а самият епизод 4 „прескочи” до Женева, седалището на EBU, и Хелзинки, на 36 Международна фичър конференция (36 IFC) през 2010г. Епизод 13 и 14 ни отвеждат до радио „Свободна Европа” в Прага, БиБиСи в Лондон, радио Ватикана в Рим и „Дойче Веле” в Бон, за да ни върнат обратно на заснежения връх на Витоша. Историята свършва на покрива на радиото, този път на „живо”, пред публика от приятели, привърженици и участници в сериала.
Първите, току-що "изпечени" колекции на сериала бяха подарени на СЕМ, в лицето на Георги Лозанов, председател на СЕМ, Факултета по журналистика на СУ „Климент Охридски”, в лицето на зам.-декана на факултета Теодора Петрова, на Управителния съвет на БНР в лицето на Любомир Пеевски и на редакция „Добър ден” на програма „Христо Ботев” на БНР в лицето на отговорния редактор Любка Еленкова.
24 юни, най-дългият ден, е доброто време за живот наяве на най-дългия документален сериал в историята на радиото. 17-те епизода на „Радиото” някак неусетно и за самите автори създадоха уникална галерия от образи и автентични гласове, като започнем от най-старите: гласа на Толстой от 1887, Бистришката четворка от 1898, сравнително по-новия глас на Гилермо Маркони от 1902, гласове, звучали в ефир на Европа от 1912 г насам, до гласовете на 101-годишната слушателка Ребека Нисим, Александра Гюрчинова, секретарката на Сирак Скитник, цар Борис III, Петър Увалиев, Панчо Владигеров, гласове от пиратското радио Каролина от 1962, Йордан Радичков, Иван Добчев, Теодоси Спасов, Парашкев Хаджиев, Жан Пол Сартр, Рей Чарлс, Кирил Маричков, Емил Табаков, Ингрид Бергман, Ана Маняни, Дарина Такова, Асен Аврамов, Димитър Ганчев от радио Ватикана, Кольо Гилана, Фреди Меркюри, Пламен Джуров, проф. Филип Панайотов, Ели Хейуърт от БиБиСи, Петър Волгин, Атанас Атанасов, Радосвет Радев, Нелсон Мандела, Лили Маринкова, Татяна Лолова, Виза Недялкова, проф. Николай Василев, доц. Вяра Ангелова, Александър Андреев от Дойче Веле, Георги Стоилов, архитект на новата сграда на „Драган Цанков” 4, Диди Върбанова, която през 60-те се опитва да „пробие” като певица в радиото, невъзпявайки Партията, до най-младия глас в сериала – Милена Дунева от Детския радиохор.
Общо 114 гласа плюс 1, този на основния разказвач Теодор Иванов, говорещи и говорили всякакви езици в продължение на 123 години, 75 от които по, пред, за, от мазето на, около и не особено далече от Българското национално радио. На 24 юни 2010 и от покрива му.
Радиото преодолява разстояния. Освен че го прави на всякакви езици, прави го и във всякакъв смисъл. Част от феномена.
По публикацията работи: Даниела Манолова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Дългият път на деня към нощта" от Юджийн О'Нийл в четири части по програма "Христо Ботев"

Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...

публикувано на 31.01.25 в 08:00

In Memoriam: Валя Бояджиева

Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..

публикувано на 28.01.25 в 15:48
Колаж: Теодор Иванов

За да се роди, поетът трябва няколко пъти да умре – Жан Кокто

Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..

публикувано на 24.01.25 в 08:00

Премиера на "Монетата" в Радиотеатър

Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..

публикувано на 15.01.25 в 16:35

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..

публикувано на 01.11.24 в 16:15