Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Майя Райкова изследва банатската църковна музика


Една българска етническа общност е запазила църковната музика и уникалността на своята култура извън границите на страната ни. Става дума за банатските българи, които живеят в румънската област Банат. Банатските българи произхождат от най-старата запазена българска емиграция. Това са български преселници от Чипровско и от Централна Северна България още от преди Освобождението на България. Те изповядват католицизма, говорят на свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура.  С изследването на тяхната църковна музика за първи път се захваща д-р Майя Райкова. Репортаж на Виктория Петрова.

Интересът на д-р Майя Райкова към банатските българи започва, след като тя на късна възраст учи орган в Германия. Когато се връща обратно в България, я среща нейна колежка от БАН също музиковед, която ѝ подхвърля да направи дисертация върху музиката на банатските българи, защото никой не е писал по тази тема.

Това са българи католици. Аз също съм католичка и приех предложението с радост.“, разказва Райкова. Банатски български живеят в Унгария, в Сърбия и в Румъния. Изследванията на д-р Майя Райкова са съсредоточени в Румъния главно в село Брещя. Но също и е градовете Винга и Стар Бешенов. Всички тези селища се намират в западната част на Румъния в областта Банат. Оттам идва и името на тази българска етническа общност – банатски българи. Д-р Райкова посещава енориите по тези места и с помощта на църковния кантор или музиканатът, който свири на органа, записва запазените песни на банатските българи. След като събира достатъчно научен материал, Майя Райкова открива, че в Църковната музика на банатските българи отсъства „Григорианския хорал“ или старинното пеене.

„Чистата църковната музика, същинската църковна музика за Запада това е „Григорианския хорал“, за Изтока са Византийските песнопения. Те обаче са стари, записват се с невмини знаци, които днес хората на могат да ги разчетат. Навремето също не са можели. Те се различават от песните, които днес католиците пеят. Това са строфичните песни“, обясни Райкова.


Строфичната песен е стихотворение с римуван текст, което е сложено на мелодия. В миналото „Григорианския хорал“ не е бил такъв. Съдържал е текстове от Библията, които не са строфични, т.е. римуавани. Текстът е от първостепенно значение за разлика от музиката.Литургията тогава е била литургия на клира. Това означава, че клириците или свещениците пеят. Те знаят песнопенията, а народът мълчи. Много от хората тогава не са били грамотни. Освен това езикът, на който са се пеели е бил латински.

„Желанието на хората е било да участват в литургията. И така лека-полека започват да се прокрадват мелодии от народен произход. Францискански монаси, които са по близо до общността, започват така да създават песните, така че те да бъдат достъпни за народа и хората да могат да ги запеят“. 

Така се стига до строфичните песни, които днес се изпълняват навсякъде в католическите църкви и у нас, и в чужбина. Банатските песни не са строго църковни. Пеят ги и по домовете, когато се събират хората. Те са народно-църковни песни. Повечето песни, които Майя Райкова намира са песни за Коледното време, което е характерно за такива етноси, които имат диаспора в дадена държава.

Една от възпитаничките на д-р Майя Райкова е певицата Мария - Магдалена Недкова. Тя е и банатска българка. Нейният род идва от село Бърдарски Геран, в което след Освобождението се заселват българите-католици, живели в областта Банат.

В края на репортажа ще чуете три Коледни песни в изпълнение на Мария-Магдалена. Първата е „Здрава си Марийо“ – за Дева Мария, която е свързана с рождението на Исус Христос. Втората е „Милната“, в която се говори затова, че е хубаво да се отиде във Витлеем. И трета е „Нанай, нанай“ – коледна песен, която за банатските българи е като „Тиха нощ“ за нас.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
великотърновският актьор Иван Митев

„Театрални мигове от вечността“ представи актьорът Иван Митев

Знаете ли, че генерал Иван Фичев, внук на великия строител Колю Фичето, е бил актьор и е играл пред депутатите, приели Търновската конституция, или че неговата съпруга Сенка вероятно е първата жена актриса в България? Чували ли сте, че революционерът Бачо Киро създава първия селски театър в България? Вероятно не знаете кой е започнал първи в България..

публикувано на 16.03.25 в 06:13
Валери Пеевски

Враца почита паметта на Валери Пеевски

На 25 март в читалището във Враца ще се проведе концерт в памет на Валери Пеевски. Той е познат сред врачанската общественост като впечатляващ певец, посветил красивия си теноров глас на читалищната самодейност. По професия педагог, Валери Пеевски дълги години участва в певчески формации на врачанското читалище, които печелят аплодисментите..

публикувано на 16.03.25 в 06:00
Десислава Близнашка - ръководител отдел в плевенския музей

В Регионалния исторически музей в Плевен е наредена експозицията "Нова и най-нова история" на града

С помощта на спецалистите от Регионалния исторически музей в Плевен може да се върнете назад във времето, за да усетите атмосферата и духа на хората, живяли в този град преди много години. От началото на тази година в музея обновиха напълно показаната търговска улица „Александровска“, част от експозицията „Нова и най-нова история“. Сред..

публикувано на 16.03.25 в 05:51
Жан - Батист Андреа

Френският писател Жан - Батист Андреа: Не бива да се отказваме от едно по-добро общество

Писателят Жан – Батист Андреа, носител на най-голямата награда за литература във Франция „Гонкур“, стана популярен у нас с романа си „Да бди над нея“. Една мистериозно - красива история, посветена на емоционалния свят на твореца и приятелство, което вдъхновява, през колкото и трудности да премине. Сюжетът проследява отношенията на бедния, но..

публикувано на 15.03.25 в 10:00
Музикално-драматичния театър

Пъстра Чудомирова палитра на сцената на Музикално-драматичния театър във Велико Търново

Пъстрата Чудомирова палитра от образи ще оживее отново на сцената на Музикално-драматичния театър "Константин Кисимов" във Велико Търново в новия комедиен спектакъл "Курортът". Премиерата е на 18 март. Защо разказите на Чудомир са актуални и днес и какво е посланието на режисьора Невена Митева и на актьорите, и кой всъщност е въвел ротацията в..

публикувано на 15.03.25 в 06:50

Книга за композитора Божидар Спасов излезе във Великобритания

Мария Костакева и Божидар Спасов живеят в Германия от 1990 г. И двамата, освен творци, са и университетски преподаватели, автори на научни трудове и книги.  Божидар Спасов е един от изявените български творци от поколението, заявяващо себе си през втората половина на ХХ в. Той е автор на многобройни инструментални, вокално-инструментални и оперни..

публикувано на 13.03.25 в 19:02

Повече от 30 събития в 64-тото издание на "Мартенски музикални дни" в Русе

Международният фестивал "Мартенски музикални дни" ще се проведе за 64-ти път в Русе. Организатор е Община Русе, а програматор отново е дългогодишният артистичен директор на форума Ива Чавдарова. Програмата е богата и интензивна: Началото ще постави на 14 март в Доходното здание Русенската филхармония под диригентството на Найден Тодоров, а солисти ще..

публикувано на 13.03.25 в 18:36