На 24 март, при възторжен прием от страна на публиката и музикалната критика, се състоя най-новата премиера във Виенската Щатсопер – "Йоланта" от Пьотр Илич Чайковски. Автор на либретото на тази последна творба на композитора е неговият брат Модест Чайковски, а съдържанието е по пиесата "Дъщерята на крал Рене" от датския поет Хайнрих Херц.
Новата продукция бе дългоочаквано музикално събитие в културния живот на австрийската столица, тъй като лиричната опера "Йоланта" се завърна на сцената на Щатсопер след 125 години отсъствие от афиша на театъра. На 22 март 1900 г. е първото представяне на това заглавие в тогавашната Дворцова опера във Виена. Инициативата е на Густав Малер, който е силно впечатлен от творчеството на Чайковски. Още като капелмайстор в Хамбург Густав Малер реализира в тамошния оперен театър през 1893 г. първото представяне на "Йоланта" извън границите на Русия, а по-късно през 1900 г., вече в качеството си на директор на Виенската дворцова опера, осъществява и сам дирижира австрийската премиера на творбата.
Актуалната продукция във Виена е дело на впечатляващ постановъчен екип: диригент е Туган Сохиев, режисьор - младият, роден в Казахстан Евгений Титов, красивата и ефектна сценография е дело на Руфъс Дивизус, а костюмите - на Анмари Уудс. Всички те допринасят за изящната, естетическа визия на спектакъла. Красив зелен хълм и феерия от цветя в райска градина, на фона на бароков замък, ни пренасят в имагинерния свят, в който в уединение живее незрящата принцеса Йоланта. Тя е заобиколена от придворна свита, на която е забранено да споделя истината за нейната слепота и царски произход. Принцесата изпитва тъга, усещайки интуитивно, че нещо съществено в нейния живот ѝ убягва. Йоланта проглежда благодарение на лечението на мавританския лекар Бен-Хакиа и чрез своята вдъхновяваща любов към граф Водемон, който словесно обрисува и разкрива пред нея един нов, бленуван магически свят на светлина, цветове и божествена красота.
Но в концепцията на постановчика Евгений Титов този щастлив финал на операта, заложен в либретото, не е еднозначен. Истинското послание на режисьора настъпва като взрив именно в последните минути на спектакъла. В неговата концепция вече прогледналата Йоланта се сблъсква с реалността, която може да бъде не само красива, но и ужасяваща. За секунди всичко се трансформира – бароковият дворец в дъното на сцената се срива и показва ужаса на външния свят, разкъсван от войни и трагични човешки съдби. На втори план, зад красотата на райската градина, пред публиката се разкрива един опустошен изглед, апокалиптичен пейзаж, мрак, руини, протегнати ръце на фигури, облечени в тъмни качулки, които излъчват страдание.
В този момент режисьорът поставя философския въпрос – какво избира всеки от нас да види в заобикалящия свят, защото който вижда светлината трябва да види и сянката? Дали понякога хората не са слепи без да са такива всъщност, предпочитайки да затворят очите си за злото и да отвърнат поглед от трагичните събития и нещастието в днешния свят? Евгений Титов споделя, че се вдъхновява за своите режисьорски решения от музиката на Чайковски и слушайки грандиозния хор във финала на операта избира този кулминационен момент, за да отправи своето послание към публиката.
Силно въздействащ на пулта е Туган Сохиев, който води оркестъра без диригентска палка и буквално извайва с изразителен емоционален жест на ръцете всички драматични обрати във великолепната музика на операта „Йоланта“.
Блестящо подбран е солистичният състав на новата продукция във Виенската Щатсопер. Примата Соня Йончева бе очакваната бляскава звезда в постановката. След триумфален успех в тази партия на сцените на Пале Гарние през 2016 г. и Метриполитън опера - Ню Йорк през 2019 г., тя представи своето ярко превъплъщение на престижната австрийска сцена. Специализираното печатно издание на Щатсопер „OPERNRING“ постави на своята корица за месец март нейна снимка и публикува обширно интервю с българското сопрано.
Премиерният спектакъл бе триумфален успех за целия постановъчен екип и изпълнителски състав, а публиката прие с възторг и възнагради с бурни овации ярката интерпретация на Соня Йончева в ролята на Йоланта. Отзвукът в австрийските медии е впечатляващ: Авторитетното издание Der Standart отбеляза: „Соня Йончева съчетава вокално великолепие с драматичен заряд и силно актьорско присъствие в задълбоченото изграждане на образа на своята героиня.“ Вестник Kurier обобщава: „Соня Йончева възхищава с красивия тембър на своя сопранов глас, финес в изпяването на лиричните пасажи и експресивност в драматичните моменти!“, а изданието Der neue Merker подчертава: „Една принцеса не би могла да бъде по-красива и завладяваща, отколкото тази в интерпретацията на Соня Йончева.“
Силни образи в операта на Чайковски изградиха и солистите Дмитрий Попов, баритонът с утвърдена международна кариера Борис Пинкасович и българският бас Иво Станчев, който след поредица от изяви на реномирани световни сцени, направи своя успешен дебют във Виенската Щатсопер.
Заключителният спектакъл на „ Йоланта“ ще бъде пряко излъчван на 6 април в ефира на австрийската държавна телевизия ORFIII.
Серията от забележителни изяви на Соня Йончева на сцената на Виенската Щатсопер през настоящия сезон продължава – след успешните превъплъщения в ролята на Тоска през февруари и Йоланта през март, българската оперна прима ще изпълни партията на Мадалена Де Коани в операта "Андре Шение" на 8, 12 и 15 април в легендарната постановка на режисьора Ото Шенк.
За слушателите на предаването "Алегро Виваче" по "Хоризонт" Соня Йончева и Иво Станчев споделиха кратко емоционални думи за своето участие в новата продукция на "Йоланта" от Чайковски. Чуйте кореспонденцията в звуковия файл.
"Това ми е първата номинация. Бях изненадана от наградата "Икар", обясни пред БНР актрисата Биляна Георгиева. Тя получи Награда за поддържаща женска роля в спектакъла "XXL". Георгиева разказа в предаването "Хоризонт за вас", че утвърждаването в театралните среди при нея не се е получило лесно. "Нещата започнаха да потеглят трудно и..
Преди 20 години, на големия християнски празник Благовещение отваря врати музеят на ул. "Якубица" – последният дом на композитора Панчо Владигеров. В своето завещание от 29 октомври 1976 година, той изразява желанието си мястото да бъде превърнато в музей, където да се съхраняват неговите творби, лични вещи и целият му архив. Изпълнението на волята на..
Всяка пролет, вече 14 години, в София се събират любители на пианото, които искат да се изявят на сцена, въпреки че не са избрали музиката за своя професия. Конкурсът Vivapiano, организиран по инициатива на пианистката и клавирен педагог проф. Даниела Дикова, им дава шанс, а състезанието постепенно се превръща в среща на съмишленици. 14-ото издание..
Още преди пет години младата цигуларка Зорница Иларионова спечели наградата за активна творческа дейност в националната анкета "Музикант на годината 2019" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт". Заедно с това беше наградена и в дуо с пианистката Мартина Табакова като "Ансамбъл на годината 2019". Активната творческа дейност на Зорница Иларионова..
На литературния пазар вече може да намерите книгата "Изгревът в деня на жътвата" – предистория на поредицата за "Игрите на глада" с автор Сюзан Колинс. Антиутопията, която се развива в едно евентуално бъдеще, разделено от политически манипулации и насилие, е сред най-успешните литературни и филмови поредици. В предаването "Понеделник..
Тази вечер е последното събитие от поредицата "Българска музика" на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски. В Първо студио на Националното радио ще прозвучат три концерта на композиторката проф. Борислава Танева. Те са в жанра "Кончерто пиколо". Идеята на авторката е да създаде инструментална форма,..
25-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“ е посветено на 100-годишнината от рождението на великия български тенор Никола Николов. В него са включени изказвания на слушатели, споделени на редакционния телефон, част от слушателски писма, изпратени на електронната поща, и..
Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира..
В Свищов днес беше почетена паметта на 12-те деца, които загинаха преди 21 години във водите на река Лим , на границата между Сърбия и Черна гора..
Бойко Борисов: А Дани Митов… трябва да ги омете всичките там. Всички, свързани с този случай с контрабандата. Но го казвам като мое лично..